Харуки Мураками - Норвежка гора

Лекарят съвсем спокойно махна напоените с кръв кърпи, спря кървенето с турникет на китката ми, дезинфектира раната и я заши, след което ми каза да отида пак на следващия ден. Като се върнах в магазина за плочи, управителят ми рече да се прибера вкъщи: щял да ми признае работния ден. Качих се на автобус до пансиона и отидох право в стаята на Нагасава. Тъй като нервите ми бяха изопнати заради раната, исках да поговоря с някого и си помислих, че отдавна не съм се виждал с Нагасава.

Заварих го в стаята му да пие бира от кутия и да гледа по телевизията урок по испански.

— Какво ти се е случило, по дяволите? — попита той, като видя превръзката ми. Отвърнах, че съм се порязал, но че не е нищо особено. Той ме попита дали искам бира и аз му благодарих, но отказах.

— Изчакай малко. Това предаване ще свърши съвсем скоро — рече Нагасава и продължи да упражнява испанското си произношение. Аз сварих малко вода и си направих чаша чай от пакетче. Една испанка даваше примери за изречения: „Никога не бях виждал такъв отвратителен дъжд! Много мостове в Барселона бяха измити“. Нагасава прочете текста на глас.

— Какви тъпи изречения! — рече той. — Все такива простотии пускат.

Когато предаването свърши, Нагасава изключи телевизора и извади още една бира от малкия си хладилник.

— Сигурен ли си, че не преча? — попитах.

— Не, за бога. Отегчих се до смърт. Сигурен ли си, че не искаш бира?

— Наистина не искам — отвърнах.

— А, да, преди няколко дни изнесоха резултатите от изпита. Издържал съм го!

— Изпитът за Външно министерство ли?

— Същият. Официално се нарича „Изпит за набиране на квалифицирани служители за учрежденията на Външно министерство“. Каква смехория!

— Честито! — рекох и му подадох лявата си ръка.

— Благодаря.

— Аз, разбира се, не съм изненадан, че си го издържал.

— Аз също — Нагасава се засмя. — Но е приятно да се знае официално.

— Мислиш ли, че ще заминеш за чужбина, когато постъпиш на работа?

— Не, първо те обучават една година. Чак тогава те изпращат в чужбина за известно време.

Аз отпих от чая, а той от бирата си с явна наслада.

— Ще ти подаря този хладилник, когато се изнеса оттук — рече Нагасава. — Нали го искаш? Страхотен е за изстудяване на бира.

— Да, искам го, но няма ли да ти трябва? Ще живееш в апартамент под наем или нещо подобно.

— Не ставай смешен! Когато се махна оттук, ще си купя голям хладилник. Ще живея охолно! Четири години в тази бърлога ми стигат. Не искам да се налага да виждам нищо от онова, което съм използвал тук. Каквото си поискаш, ще ти го дам — телевизора, термоса, радиото…

— Ще приема всичко, което решиш да ми дадеш — рекох. Вдигнах учебника по испански от писалището му и се загледах в него. — Захванал си се с испански?

— Да. Колкото повече езици владее човек, толкова по-добре. На мен ми се удават. Самостоятелно научих френски и го знам почти перфектно. Езиците са като игрите. Научаваш правилата на един, а при другите те са същите. Като жените.

— Аа, интелектуален живот! — казах с доза сарказъм.

— Както и да е, хайде някой ден да излезем да хапнем нещо.

— Имаш предвид да кръстосваме по улиците за жени?

— Не, истинска вечеря. Аз, ти и Хацуми в някой добър ресторант. Да отбележим назначението ми. Баща ми плаща, така че ще отидем в някое наистина скъпо заведение.

— Не трябва ли да сте само ти и Хацуми?

— Не, по-добре ще е и ти да си с нас. Ще ми е по-приятно, а и на Хацуми също.

О не, пак същата история — Кидзуки, Наоко и аз.

— След това ще прекарам нощта при нея, затова ела с нас само за вечерята.

— Добре, щом като и двамата искате да дойда — рекох. — Но, впрочем, какви са ти намеренията спрямо Хацуми? Когато приключи подготовката ти, ще те назначат някъде в чужбина и по всяка вероятност няма да се връщаш с години. Какво ще стане с нея?

— Това си е неин проблем, не мой.

— Не разбирам — казах.

С крака върху писалището си, Нагасава отпи от бирата и се прозя.

— Знаеш ли, аз не планирам да се женя. Съвсем ясно съм й заявил това. Ако тя иска да се омъжи, трябва да го стори. Няма да й попреча. Ако иска да ме чака, нека да чака. Така смятам.

— Добре си го намислил, няма що — рекох.

— Мислиш си, че съм лайно, нали?

— Да.

— Виж какво, светът открай време е несправедлив. Не аз определям правилата. Винаги ще е така. Нито веднъж не измамих Хацуми. Тя знае, че съм лайно и че може да ме напусне по всяко време, щом реши, че не може повече да продължава така. Казах й го без заобикалки.