Харуки Мураками - Норвежка гора

— В нищо конкретно. Има неща, които обичам да правя.

— Например?

— Да ходя на екскурзия пеша. Да плувам. Да чета.

— Значи обичаш да правиш всичко сам?

— Струва ми се, че да. Никога не са ме вълнували игри, в които участват няколко души. Не мога да се впиша в тях. Загубвам интерес.

— В такъв случай трябва да дойдеш тук през зимата. Провеждаме ски кросове. Сигурна съм, че ти харесва да вървиш цял ден по снега, да се изкачваш плувнал в пот по хълмове. — Под светлината на уличната лампа Рейко се взря в дясната си ръка, сякаш разглеждаше внимателно старинен музикален инструмент.

— Наоко често ли изпада в такова състояние? — попитах.

— От време на време — отвърна Рейко, гледайки сега лявата си ръка. — Понякога започва да се вълнува и се разплаква. Но това е съвсем нормално. Така тя се освобождава от емоциите си. Страшно е, ако не можеш да го правиш. Емоциите се натрупват ли, натрупват и умират в теб. Тогава си вече много зле.

— Да не би да казах нещо, което не биваше да казвам?

— Не, нищо. Не се притеснявай. Просто говори открито какво мислиш. От това по-хубаво няма. Може понякога да причинява болка и някой подобно на Наоко да се развълнува, но в последна сметка така е най-добре. Това и трябва да правиш, ако наистина искаш тя да оздравее. Както ти казах в началото, трябва да мислиш не толкова, че искаш да й помогнеш, колкото, че искаш ти да се възстановиш, като й помогнеш и тя да го стори. Така се постъпва тук. Затова поне докато си тук трябва да си искрен и да казваш всичко, което ти хрумне. Никой не постъпва така навън, права ли съм?

— Мисля, че да — отвърнах.

— През седемте години, които прекарах тук, съм виждала всякакви хора да идват и да си отиват — каза Рейко, — може би твърде много хора. Така че като понаблюдавам един човек, обикновено по интуиция мога да кажа дали ще се възстанови, или не. Но в случая с Наоко не съм сигурна. Нямам ни най-малка представа какво ще й се случи. Доколкото знам, тя може да е напълно здрава следващия месец или пък състоянието й да не се подобри години наред. Затова наистина не мога да ви кажа какво да правите, с изключение на най-общи съвети — да бъдете искрени и да си помагате взаимно.

— Какво прави случая на Наоко толкова тежък за теб?

— Може би това, че много я харесвам. Мисля, че чувства ми пречат и не мога да си създам ясна представа за нея. Струва ми се, че наистина я харесвам. Но освен това тя има куп други проблеми, преплетени така, че е трудно да се разнищи всеки един поотделно. Може да отнеме много време, докато се разрешат, или пък да стане така, че да се разплетат наведнъж. Така горе-долу стоят нещата. По тая причина не мога да съм сигурна за състоянието й.

Тя отново взе баскетболната топка, завъртя я в ръце и я тупна о земята.

— Най-важното е да не допуснеш да станеш нетърпелив. Ето още един съвет, който мога да ти дам: не бъди нетърпелив, не се отчайвай и не се напрягай прекалено дори проблемите да са така заплетени, че да не може нищо да се направи, а започни да изтегляш своя нишка, докато стане лесно за разплитане. Трябва да си дадеш сметка, че този процес ще е дълъг и че ще работиш над проблемите бавно, ще ги решаваш един по един. Смяташ ли, че си в състояние да се справиш?

— Мога да опитам — отвърнах.

— Както разбираш, възможно е да продължи много дълго и дори тогава тя да не се е възстановила напълно. Помислил ли си за това?

Аз кимнах.

— Не е лесно да чакаш — рече тя, тупвайки с топката. — Особено на твоята възраст. Просто седиш и чакаш състоянието й да се подобри. Без крайни срокове и гаранции. Мислиш ли, че можеш да се справиш с това? Обичаш ли достатъчно Наоко?

— Не знам — отвърнах честно. — И аз като нея не съм съвсем сигурен какво означава да обичаш друг човек. Макар че тя е на по-друго мнение. Все пак бих искал да направя всичко възможно. Трябва, иначе няма да знам къде да се дяна. Както самата ти каза преди, двамата с нея трябва да се спасяваме взаимно. Това е единственият начин всеки от нас да се спаси.

— А ще продължаваш ли да спиш със случайно срещнати момичета?

— Не знам как да реша и този проблем — рекох. — Ти как смяташ? Просто да продължа да чакам и да мастурбирам ли? Дори в това не владея положението.

Рейко остави топката на земята и ме потупа по коляното.

— Виж какво — поде тя, — не ти казвам да престанеш да спиш с момичета. Ако това те удовлетворява, всичко е наред. Все пак животът си е твой и сам трябва да си решиш. Ще кажа само, че не бива да си изразходваш силите. Разбираш ли за какво намеквам? Би било много опустошително. Деветнайсетата и двайсетата година са решаващи за оформянето на характера, а ако допуснеш да се извратиш на тази възраст, ще си причиниш впоследствие страдание. Това е самата истина. Така че премисли внимателно. Ако искаш да се грижиш за Наоко, погрижи се и за себе си.