Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

Цезар изсвири на коня си и той веднага се приближи. Пълководеца се метна на седлото без чужда помощ и нагласи аления си плащ върху гърба на животното.

— Всички на конете! — нареди той. — Трибуни, слушайте внимателно. Не възнамерявам да повтарям и искам заповедта ми да стигне до ушите на войниците такава, каквато съм я издал.

Макар че Цезар бе разставил легионерите си по местата им и всеки легионер знаеше какво трябва да прави, той не очакваше нападение от противниковата пехота още първия ден. Командващият на вражеската войска очевидно очакваше огромната конница да спечели бързо битката и да поразреди римските редици за следващия ден. Този неизвестен галски пълководец обаче се беше оказал достатъчно съобразителен, за да постави стрелци и копиеносци сред конниците и когато двете армии се срещнаха, точно тези войници спечелиха предимство за галите.

От обяд почти до залез битката течеше с променлив успех, макар че галите си мислеха, че ще победят. Накрая четиристотинте германски конници, които се биеха, без да разкъсват редиците си, успяха да направят пробив и настъпиха напред. Галите се огънаха, бяха изблъскани към огромния брой неангажирани в битката конници зад тях и оставиха стрелците и копиеносците незащитени. Лесна плячка за германите, които ги изтребиха до крак. Насоката на битката се промени и германите и ремите пристъпиха към атака, галите започнаха да отстъпват. Римската конница ги последва към лагера им, но Лабиен издаде заповед да се върнат, преди прекалената смелост да помрачи радостта от успеха.

Версенжеторикс и войската му, точно както бе предвидил Требоний, още прекосяваше полето с шиповете и лилиите, когато шумът отвъд римските укрепления им подсказа, че победата все още е далеч. Те събраха нещата си, с които с толкова труд бяха преминали клопките, и се върнаха в затвора си на върха на хълма. По пътя си обаче не срещнаха цивилните граждани от мандубиите, които още се свиваха пред източните стени, прекалено уплашени от шума на битката, за да се приближат.

На следващия ден също не се случи нищо интересно.

— Ще ни нападнат през нощта — рече Цезар пред съвета. — И този път ще използват пехота. Требоний, поеми командването на външното укрепление между северната река и средния от трите лагера на Лабиен. Антоний, ето ти една възможност да се проявиш. Ти ще командваш външното укрепление между средния лагер на Лабиен и моята наблюдателница на склона на южния хълм. Фабий, ти ще поемеш вътрешното укрепление между двете реки, в случай, че Версенжеторикс успее да премина през шиповете, лилиите и надгробните камъни, преди да отблъснем нападението отвън. Те нямат представа какво ги чака, но са снабдени с дъски и плоскости за рововете, така че някои може и да преминат. Искам навсякъде в ограждението да се запалят факли, но войниците да ги държат, да не са прикрепени на едно място. Всеки, който изпусне факлата си и запали нещо, ще бъде наказан с бичуване. Всички скорпиони и катапулти да се качат по кулите, балистите да останат на земята, така че да могат да изстрелват камъни зад вътрешния ров. Стрелците с балистите могат да нагласят прицела си още по светло, но онези със скорпионите и катапултите трябва да го направят на светлината на факлите. Не искам да целят отделни хора като пред Аварикум, но очаквам да положат всички усилия, за да добавят допълнително объркване в редиците на галите. Фабий, ако Версенжеторикс достигне по-далеч, отколкото очаквам, веднага повикай подкрепления. Антистий и Ребил, дръжте двата си легиона в лагера и следете дали галите няма да открият слабото място на укреплението.

Нападението отвън започна в полунощ с оглушителен рев от хиляди гърла — знак за Версенжеторикс и защитниците на крепостта. От Алезия им отговори доста по-слабият звук на военна тръба. Царят щеше да излезе и също да нападне.

Невъзможно бе по-малко от шейсет хиляди души да отбраняват двойно укрепление с дължина около четирийсет километра. Цезар разчиташе, че галите ще нападнат само на определени места, а мракът правеше възможна само атаката през равнината. Тъй като никога не подценяваше врага обаче, той не остави укрепленията незащитени, ала основното задължение на постовете бе да предупредят, ако вражеските войски се насочат към някой друг участък. Две неща бяха решаващи в тези няколко дни на яростни сражения — бързината и гъвкавостта.

Галите отвън бяха докарали известно количество обсадни съоръжения, някои още от Сабин и Кота, но повечето — изработени по модел на пленените машини. И умееха да ги използват. Докато едни прескачаха външния ров, други обстрелваха с камъни укрепленията, добре видими на светлината на факлите. Успяваха да нанесат известни щети, но камъните на римските катапулти причиняваха повече, тъй като артилеристите бяха нагласили точно прицела си, нещо, което галите не бяха усвоили много добре. След като ровът бе запълнен и през него бяха прехвърлени мостове, галите започнаха да се изливат с хиляди върху римските укрепления на фронта от двеста хиляди стъпки по равния терен.