Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

С Катбад го бяха обсъдили предварително. Израз на недоверие, бе казал друидът. Израз на предпазливост, твърдеше Версенжеторикс.

— Нямам намерение да увеличавам числеността на пехотата си преди общия сбор в Карнутум, защото нямам намерение да влизам в открит бой с Цезар. Ала искам още петнайсет хиляди конници да ми бъдат изпратени веднага. Такава е заповедта ми като ваш цар. С тези конници и онези, които вече се бият за нас, смятам да попреча на Цезар да попълва запасите си от храна.

Той понижи глас:

— Сетне ще поискам една жертва. Нареждам всички племена по пътя на Цезар да унищожат селата, хамбарите, складовете си. Онези, които участват от самото начало, вече го сториха. Сега обаче искам същото от хедуите, мандубиите, амбарите, секваните и сегусиавите. Всичките мои останали народи…

— Чухте ли? „Нареждам!“ „Моите народи!“ — изръмжа Литавик.

— … ще хранят и подслоняват онези, които се лишават, за да лишат римляните. Това е единственият начин. Храбростта на бойното поле не е достатъчна. Ние не се сражаваме със страхливци, не се сражаваме с митични скандски юначаги, не се бием срещу глупаци. Нашият враг е велик, храбър, хитър. Затова трябва да се бием с всяко оръжие, което имаме. Трябва да бъдем по-велики, по-храбри, по-хитри. Ще изпепелим земята си, ще разкопаем нивята си, ще унищожим всичко, което може да нахрани войската на Цезар. Струва си цената, приятели гали. Това е цената на свободата, на истинската независимост, на нашата собствена нация! Свободни хора в свободна страна!

— Свободни хора в свободна страна! — закрещяха вождовете и затропаха по дървения под, докато той загърмя; сетне краката им влязоха в такт и тропането отекна като гърма на хиляди бойни барабани.

— Литавик, заповядвам ти да изпратиш десет хиляди хедуиски пехотинци и осемстотин конници в земите на алоброгите. Притисни ги, докато се присъединят към нас.

— Лично ли да ги поведа?

Версенжеторикс се усмихна:

— Скъпи ми Литавик, ти си ми твърде ценен, за да те хабя за алоброгите. Един от братята ти ще свърши работа.

Царят на Галия повиши глас:

— Научих, че римляните започнали изтегляне от земите ни към Провинцията! Отливът, който започна при Герговия, продължава с пълна сила!

Войската на Цезар отново се събра, макар че Петнайсети легион вече го нямаше. Войниците от него, вече обиграни, бяха разпределени сред останалите и най-вече в намаления с една десета Осми. Начело с Лабиен, Требоний, Квинт Цицерон, Фабий, Секстий, Хирций, Децим Брут, Марк Антоний и неколцина други легати армията понесе целия си багаж и се насочи на изток от Агединкум към земите на винаги верните лингони.

— Каква хубава, тлъста примамка изглеждаме — сподели доволно Цезар пред Требоний. — Десет легиона, шест хиляди конници, всичкият багаж.

— А от тези конници две хиляди са германи — отбеляза с усмивка Требоний и се обърна към Лабиен. — Ти какво мислиш за новата ни германска кавалерия, Тите?

— Заслужават всяка сестерция, която харчим по тях — изръмжа доволно той и оголи конските си зъби. — Макар че Цезаре, съмнявам се името ти да се споменава с много обич между сериозно обидените ни военни трибуни!

Цезар се засмя, вдигна вежди. Хиляда и шестстотин германи бяха чакали пред Агединкум и Требоний положи огромни усилия да смени дребните им кранти с ремски жребци. Не че ремите не даваха животните си. Те взимаха толкова скъпо, че бяха готови да продадат конете си до последния, освен необходимите за размножаване. Просто нямаха достатъчно. Цезар реши проблема, като накара всичките си военни трибуни да сменят високите си италийски жребци с германски понита. Виковете на недоволство можеха да се чуят на километри, но Цезар не отстъпи.

— Същата работа ще вършите и от гърба на понита, и между крилете на пегаси — отвърна той. — По-важното е с предимство, така че, мълчете, негодници!

Римската колона, двайсет и четири километра дълга, с блестящи като люспи брони, се изви на изток, двете хиляди германски конници и четирите хиляди реми се движеха отстрани.

— Защо правят колоните си толкова дълги? — недоумяваше цар Тевтомар, докато с цар Версенжеторикс наблюдаваха безкрайния на пръв поглед керван от едно възвишение. — Защо не се движат с по-широк фронт? Пак ще могат да запазят скъпоценния си строй, просто могат да наредят четири, пет или шест колони една до друга.

— Защото — обясни търпеливо цар Версенжеторикс — никоя войска не е достатъчно голяма, за да нападне една дълга и тънка колона. Дори да имам три или четиристотин хиляди души, колкото се надявам да събера в Карнутум, няма да ми стигнат да го направя. Макар че с толкова войска със сигурност ще опитам. Римската колона е много хитро измислена. Без значение в кой от краищата й се извършва нападението, останалата й част може да действа като крила, да се обърне и да обкръжи нападателя. И са толкова добре обучени, че могат да се строят под формата на един или няколко квадрата по всяко време, преди още да сме успели да ги нападнем. Това е една от причините да искам толкова хиляди стрелци. Научих, че само преди година партите нападнали една римска колона при поход и я разбили благодарение на стрелците си и това, че цялата им войска била конна.