Колийн Маккълоу - Цезар (Част II - Войната с галите)

— Всъщност — усмихна се Антоний, — винаги съм мечтал да се возя в колесница, теглена от лъвове. Само че някак си реших, че братовчедът Гай няма да го одобри. Затова оставих танцьорките и свирачите в Рим.

— А лъвовете?

— Все още мързелуват в Африка.

— Не виждам причина хедуите да признават един арверн за цар и главнокомандващ! — заяви Литавик пред вождовете, събрани в Бибракт.

— Ако хедуите искат да принадлежат към новата независима нация на Галия, ще се наложи да се подчинят на мнозинството — отвърна Катбад от подиума, върху който стоеше редом с Версенжеторикс.

Това възбуди хедуиското недоволство. Когато хедуиските благородници влязоха в заседателната си зала, те откриха, че новата държава се управлява само от двама души и никой от тях не е хедуй. Да стоят сред тълпата в залата и да гледат от ниско един арверн, бе непоносимо! Твърде голяма обида, за да го преживеят!

— И кое така наречено „мнозинство“ иска Версенжеторикс? — запита Литавик. — Имало ли е избори? Ако е имало, хедуите не са присъствали! Знаем само, че Катбад накарал една малка група вождове (никой, от които не е бил хедуй!) Да превият коляно пред Версенжеторикс като пред цар! Ние не сме участвали! И няма да го сторим!

— Литавик, Литавик! — възкликна Катбад и се изправи. — Ако искаме да победим, ако ще се бием като една единна нация, някой трябва да бъде цар, докато войната, осигуряваща независимостта ни, приключи! Тогава ще можем спокойно да съберем съвет на всички племена и да определим какво ще е устройството на държавата. Боговете избраха Версенжеторикс да обедини народите ни дотогава.

— О, разбирам! Значи, е станало в Карнутум, а? — изсумтя Кот и се изправи. — Друидски заговор за издигане на един от традиционните ни врагове на трона!

— Няма никакъв заговор. Всички присъстващи тук хедуи трябва да си спомнят, че не хедуй предложи да обедини всички галски народи. И не хедуй даде начало на съпротивата, която толкова вгорчи живота на Цезар. И не хедуй обикаляше галските племена, за да печели подкрепата им. Направи го един арверн. Версенжеторикс!

— Без хедуите обединената ви Галия не струва нищо — намеси се Конвиктолав и се изправи до Литавик и Кот. — Без хедуите нямаше да победите при Герговия.

— И без хедуите — заяви гордо Литавик — така наречената ви обединена Галия е куха като бостанско плашило! Без хедуите не можете да успеете! Стига ни само да се извиним на Цезар и отново да заработим за Рим. Да им осигурим храна, конница, информация. Особено информация!

Версенжеторикс се изправи и отиде до ръба на подиума, върху който до този ден се бяха възкачвали само хедуй. И (което хедуите никога нямаше да забравят) Цезар!

— Никой не отрича значението на хедуите — зазвуча напевният му глас. — Никой не подценява хедуите, най-малкото аз. Само че аз съм цар на Галия! Това няма как да се промени, нито пък народите на Галия могат да ме заменят с някого от вас. Ти имаш големи амбиции, Литавик. Доказа, че си изключително важен за каузата ни. И аз съм последният, който би го отрекъл. Ала не ти си олицетворение на Галската корона. Защото аз ще нося корона с бели ленти като царете на Изтока!

Катбад излезе до него:

— Отговорът е прост. Всички галски народи са представени днес тук, освен ремите, лингоните и треверите. Треверите изпращат извиненията и добрите си пожелания. Не могат да напуснат земите си, защото германите постоянно ги нападат заради конете им. Колкото до ремите и линготите те са слуги на Рим. Те ще получат каквото им се полага. Сега ще гласуваме. Не за да избираме цар! Има само един кандидат, Версенжеторикс. Гласуването ще е с просто да или не. Дали той да бъде цар на Галия, или не?

Гласуването беше почти единодушно. Само хедуите бяха против.

След гласуването Катбад извади един предмет изпод бял воал, украсен с клонки от бял имел — златен шлем със скъпоценни камъни и по едно златно крило от двете страни. Версенжеторикс коленичи и Катбад го короняса. Когато всички вождове се отпуснаха на лявото си коляно, хедуите се предадоха и последваха примера им.

— Можем да изчакаме — прошепна Литавик на Кот. — Нека той да е изкупителната жертва! Щом той може да ни използва, и ние можем да използваме него.

Версенжеторикс много добре си даваше сметка за тези тайни разговори, но реши да не им обръща внимание. Успее ли Галия да прогони римляните и Цезар, той щеше да отстоява правото си върху короната.

— Всяко племе ще изпрати по десет заложници с най-знатен произход в Герговия — обяви царят на Галия.