Харуки Мураками - Преследване на дива овца

Щом задушеното стана готово, се пренесох във всекидневната и седнах да вечерям, докато слушах „Перфидия“ в изпълнение на оркестъра на Пърси Фейт. След като се нахраних, изпих кафето, останало в кафеварката, и с тестето карти върху полицата над камината започнах да редя пасианс. Игра, измислена и разпространена в Англия от деветнайсети век, а по-късно наложила се заради простите си правила. Навремето един математик е изчислил, че вероятността да наредиш пасианса е едно на двайсет и пет. Опитах три пъти — без успех, разбира се. Вдигнах картите и чиниите. После допих останалото вино.

Беше станало нощ. Затворих капаците на прозорците и се излегнах на канапето, за да послушам издраскани стари плочи.

Кога ли щеше да се появи Плъха?

Ако изобщо се появеше. Все пак се беше запасил с храна и топливо за през зимата.

Но това бяха предположения. Плъха може би се беше отказал от това място и се беше върнал в града. Или се беше хванал с някоя жена. Всъщност беше възможно всичко.

А това сигурно означаваше, че съм се забъркал в голяма каша. Скоро щеше да изтече едномесечният ми срок, който сега беше точно преполовен. Няма го Плъха, няма я овцата, има го само мъжа в черния костюм, който щеше да ме завлече в своя Gotterdammerung 3 3 Залез на боговете (нем.). — Б.пр. . Нищо че бях никой, той пак щеше да го направи. Не се и съмнявах.

В града втората седмица на октомври е най-прелестното време на годината. Ако не се беше случило всичко това, сега щях да си ям омлети и да пия уиски. Красиво време в красив сезон, вечер, когато дъждът спира, кубчета лед и барплот от масивно дърво, време, което тече бавно, леко, като малко поточе.

Докато прехвърлях всичко това наум, започнах да си представям едно друго мое „Аз“, което е на друго място, което седи в някоя кръчма с чаша уиски между дланите, безгрижно като волна птичка. Колкото повече си мислех за това, толкова повече моето друго „Аз“ ставаше истинското ми „Аз“, а тукашното ми „Аз“ се превръщаше в нещо нереално.

Тръснах глава, за да се отърся от тези мисли.

Навън нощните птици гукаха тихо.

Качих се горе и оправих леглото в малката стая, която Плъха не използваше. В дрешника при стълбището имаше старателно сгънати матрак, чаршафи и одеяла.

Обзавеждането беше съвсем същото, както в стаята на Плъха. Нощно шкафче, писалище, стол и лампа. Старовремски, но създадени във време, когато всичко се е правело удобно и трайно. Без излишен лукс.

Както можеше да се очаква, гледката от прозореца при горната табла на леглото беше към пасището. Вече не валеше и плътното покривало на облаците бе започнало да се разсейва. Имаше красива нащърбена луна, която от време на време озаряваше пасището. Прожектор, осветяващ нещо, което би могло да бъде и дъно на океан.

Пъхнах се под завивките, както бях с дрехите, и се взрях в гледката, която ту чезнеше, ту отново се появяваше. В съзнанието ми изникна блед образ на приятелката ми, която върви по злощастния завой на пътя, за да слезе сама от планината. После той изчезна, за да отстъпи място на стадото овце и на Плъха, който ги снима. Луната пак се скри зад облак и когато се показа отново, дори те се бяха стопили.

Зачетох на светлината на лампата своя „Шерлок Холмс“.

По дъба пред входната врата като коледни играчки бяха накацали някакви невероятни птици, каквито не бях виждал досега и които се бяха разчуруликали. В сутрешната светлина светът грееше влажно.

Направих си препечена филия в допотопния тостер — от ония, при които трябва да обръщаш сам филията. Сложих масло в тигана и си опържих две яйца на очи, изпих две чаши гроздов сок. Без приятелката си се чувствах самотен, но ме утешаваше това, че изобщо бях в състояние да изпитвам самота. Самотата не е чак такова лошо чувство. Приличаше на застиналостта на дъба, след като птиците отлетяха.

Измих чиниите, после си изплакнах устата, за да залича вкуса на яйчен жълтък, и си мих зъбите цели пет минути. След дълго умуване реших да се обръсна. При мивката имаше почти нова тубичка крем за бръснене и самобръсначка „Жилет“. Четка и паста за зъби, сапун, лосион, дори одеколон. Десет кърпи за ръце, всяка в различен цвят, сгънати и старателно наредени на полицата. Нито прашинка по огледалото и мивката. Съвсем в стила на педантичния Плъх.

Същото важеше и за тоалетната и банята. Фугите между плочките бяха изтъркани с четка и препарат. Бяха лъскавобели, същинско произведение на изкуството. Шкафчето в тоалетната дъхтеше на джин със зелен лимон, както по скъпите заведения.