Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Слабост за какво?

— За всичко. Нравствена слабост, слабост на съзнанието, после я има слабостта на самото битие.

Аз се засмях. Този път смехът се чу.

— Започваш да говориш така и няма човек по белия свят, който да не е слаб.

— Стига с тия обобщения. Вече ти казах. Съвсем естествено, разбира се от само себе си, че всеки си има слабостите. Но истинската слабост се среща точно толкова рядко, както и истинската сила. Ти не познаваш слабостта, която постоянно те тегли надолу към мрака. Не знаеш, че има такова нещо по белия свят. Обобщенията ти не обхващат всичко.

Не можех да кажа нищо.

— Точно заради това напуснах града. Не исках другите да виждат как пропадам все повече. Докато пътувах сам по непознати земи, поне нямаше да създавам проблеми на никого. И накрая… — Известно време Плъха мълча. — Накрая именно заради тази слабост не можех да избягам от призрака на овцата. Самият аз не можех да направя нищо. Дори ти да се беше появил по онова време, вероятно пак нямаше да мога да направя нищо. Щеше да бъде същото, и да бях решил да сляза от планината. Накрая сигурно пак щях да се върна. Ето какво е слабостта.

— Какво искаше от теб овцата?

— Всичко. Абсолютно всичко. Моето тяло, моята памет, моята слабост, моите противоречия… Ето към какво всъщност се домогва овцата. Тая гадина има какви ли не пипала. Пъха ги като сламки в ушите и носа ти и те изсмуква, докато не пресъхнеш. Дори сега ме побиват тръпки.

— В замяна на какво?

— В замяна на неща, които са прекалено добри за такива като мен. Не че овцата си направи труда да ми покаже нещо в истинския му вид. Единственото, което видях, беше само малко парче от тортата. И… — Плъха замълча отново. — И това беше достатъчно, за да се хвана. В по-голяма степен, отколкото ми се иска да призная. Не е нещо, което мога да обясня с думи. Прилича на… прилича на нажежена до червено пещ, разтопяваща всичко, до което се докосне. Невероятно красиво нещо, направо да полудееш. А е зло, от което ти се изправя косата. Дадеш ли му тялото си, губиш всичко. Съзнание, ценности, чувства, болка, всичко. Оставаш без тях. Ако трябва да го оприлича на нещо, то това е на динамо, което в една самотна точка във всемира проявява жизнената сила в корена на живота.

— Но ти си успял да го отхвърлиш.

— Да. Всичко беше погребано заедно с тялото ми. Остава да направя само едно последно нещо, за да го видя погребано завинаги.

— Едно последно нещо ли?

— Едно последно нещо. Именно това ще те помоля да направиш. Но нека сега не говорим за него.

И двамата отпихме от бирата. Вече ми беше по-топло.

— Кървавата киста действа малко като бич, нали? — попитах аз. — С нея овцата манипулира човека, който я е приютил.

— Именно. Образува ли се тя, няма отърване от овцата.

— И какво е целял Шефа, когато е правел каквото е правел?

— Той полудя. Явно не е издържал на горещината на нажежената до червено пещ. Овцата го използва, за да изгради базата на върховната си власт. Точно заради това е влязла в него. С една дума, той й е бил за еднократна употреба. В края на краищата като мислител беше кръгла нула.

— Значи, след като Шефа е умрял, си бил белязан да поемеш тази база на властта.

— Опасявам се, че да.

— И след това какво е трябвало да стане?

— Трябваше да се появи царството на пълната понятийна анархия. Схема, където всички противоположности трябваше да се разпаднат и да образуват единна цялост. С мен и овцата в центъра.

— И защо си я отхвърлил?

Времето се провлачи до смърт. И над това мъртво време тихо се сипеше сняг.

— Предполагам, че съм се чувствал привързан към своята слабост. И към своята болка и страдания. Към лятната светлина, към мириса на вятъра, към звука на цикадите — защо да се извинявам, задето обичам тези неща. Същото е и с това да изпия по една бира с теб… — Плъха не се доизказа. — Не знам защо.

Какво можех да кажа.

— По един или друг начин сме създали от едни и същи съставки две напълно различни неща — продължи Плъха. — Вярваш ли, че светът става по-добър?

— Кой знае какъв става, дали по-добър, или по-лош?

Плъха се засмя.

— Честна дума, в света на обобщенията ти щеше да бъдеш imperius rex.

— Без овца.

— Със сигурност без овца. — Плъха изгълта наведнъж третата бира, после хвърли с тъп звук празната кутийка на пода. — При първа възможност слез от планината. Докато не те е затрупал снегът. Само това оставаше — да прекараш цялата зима тук. След още четири-пет дни ще започнат да се трупат преспи и знаеш ли, наистина не е никак лесно да слизаш по заледени планински пътища.