Херман Хесе - Петер Каменцинд

Растящото недоволство от тези неопределени отношения пак ме накара да ходя по-често в кръчмите. Една вечер, когато тази досадна разправия пак ме бе ядосала особено, отидох в една малка вадлендерска кръчма и залях яда си с няколко литра вино. За пръв път след две години с мъка се държах на краката си, докато се прибирах. На другия ден, както винаги след препиване, бях в добро, ведро настроение и окуражен отидох у столаря, за да сложа веднъж завинаги край на комедията. Предложих му да ми предаде изцяло Бопи; той изглеждаше склонен и след няколкодневно размишление действително се съгласи.

Наскоро след това се пренесох с моя беден гърбушко в една новонаета квартира. Струваше ми се, че се бях оженил, тъй като вместо обикновената ергенска стая трябваше да уредя истинско малко домакинство за двама ни. Но тръгна, макар че в началото направих много нещастни опити в домакинството. За почистване и миене идваше едно момиче, яденето ни донасяха вкъщи и наскоро и на двама ни стана много удобно и добре от съвместното съжителство. По онова време необходимостта да се откажа за в бъдеще от моите безгрижни малки или по-големи пътувания не ме плашеше. Когато работех, мълчаливата близост на приятеля дори ме успокояваше и насърчаваше. Дребните услуги, от които болният имаше нужда, бяха за мен нови и в началото не твърде приятни, особено събличането и обличането; но моят приятел бе тъй търпелив и благодарен, че аз се срамувах от себе си и се мъчех грижливо да му услужвам.

Рядко се вестявах при професора, по-често ходех при Елизабет, чийто дом въпреки всичко ме привличаше с постоянен чар. Там седях, пиех чай или вино, слушах домакинята да свири и в това време изпадах понякога в сантименталност, макар че винаги бях готов пръв сам да се надсмея над всички тия Вертеровски настроения у мен. Мекушавият младежки любовен егоизъм без съмнение беше вече окончателно изчезнал у мен и истинското отношение между нас бе една грациозна, приятелска война; и наистина, рядко се срещахме, без да се препираме най-приятелски. Подвижният, малко разглезен по женски ум на духовитата жена не се погаждаше зле с моето влюбено и същевременно наежено същество, и тъй като и двамата искрено се уважавахме, толкова по-енергично можехме да влизаме в борба за всяка нищожна дреболия. Особено смешно ми бе да защитавам пред нея ергенския живот — пред жената, за която неотдавна на драго сърце щях да се оженя за цял живот. Дори си позволявах да я поднасям за мъжа й, който беше добро момче и се гордееше със своята духовита жена. Старата любов продължаваше тихо да гори в мен, само че не беше вече предишният претенциозен фойерверк, а една хубава трайна жарава, която подмладява сърцето и над която в нужда безнадеждният стар ерген можеше да си посгрее пръстите през зимните вечери. Откакто Бопи ми бе станал много близък и ме беше обгърнал с чудната атмосфера на постоянна, честна обич, можех без опасност да оставя моята любов да живее в мен като лъч от младост и поезия.

При това Елизабет от време на време с нейната чисто женска злобичка ми даваше случай да отрезвявам и да се радвам от сърце на моята ергенска свобода.

Откакто Бопи заживя с мен, все повече и повече занемарявах дома на Елизабет. С Бопи четяхме книги, прелиствахме пътеписи и дневници, играехме на домино; взехме си едно къдраво кученце; наблюдавахме от прозореца настъпващата зима и всеки ден водехме безкрайни умни и глупави разговори. Болният бе придобил висш поглед за света, обективно съзерцание на живота, сгряно от добродушен хумор, от което се учех всеки ден. Когато заваляха големите снегове и зимата разстла пред прозорците своята чиста красота, ние с момчешка радост се разположихме около камината в приятна домашна идилия. Изкуството да познаваш хората, което толкова дълго време напразно търсех, сега научих така, между другото. Сега Бопи като тих и проницателен наблюдател беше изпълнен с образи от живота на своята предишна среда и, веднъж започнал, можеше да разказва увлекателно. Сакатият човек беше опознал през своя живот не повече от три дузини хора и никога не беше плавал по голямото течение; въпреки това той познаваше живота много по-добре от мен, защото бе свикнал да съзира и най-дребното и да намира във всеки човек извор на преживявания, радост и познание. И нашето любимо удоволствие, както по-рано, така и сега, бе радостта ни в царството на животните. За животните от зоологическата градина, които не можехме вече да посещаваме, сега измисляхме най-разнообразни приказки и басни. Повечето от тях не разказвахме, а ги импровизирахме като диалози, например любовно обяснение между два папагала, семейни кавги между бизоните, вечерни разговори на глиганите.