Викас Сваруп - Беднякът милионер

След като са погълнали достатъчно храна и са изпили достатъчно уиски, момчетата решават отново да скочим в минивана.

— Къде отиваме? — питам аз.

— Ще видиш — смеят се те.

Шофьорът подкарва по тесни улички и пазари към покрайнините на Агра. Накрая влиза в странен на вид квартал близо до магистралата, наречен Басай Мохала. На влизане чета табела:

„Влизате в зоната на Червените фенери на своя отговорност. Не забравяйте да използвате презервативи. Предотвратете СПИН, спасете живот“.

Не разбирам — по къщите не се виждат червени фенери. На пътя има паркирани дузина камиони. По улиците се щурат босоноги деца, а от майките им няма и следа. В нощта се носи далечна музика и танцувално подрънкване на звънчета за глезени. На хоризонта се вижда куполът на Тадж Махал и минаретата, блестящи под златната лунна светлина. Ореолът на луната и видът на мраморния мавзолей насищат със златен прашец дори това място.

Студентите слизат от колата и тръгват към група от малки постройки. Аз се поколебавам, но те ме повличат след себе си. Там гъмжи от хора. Пред къщите се мотаят мъже с противни физиономии и дъвчат бетел. По стълбите са насядали момичета на различна възраст, облечени само с фусти и блузи, с тежък грим и много накити. Някои ни хвърлят подкупващи погледи и ни правят неприлични жестове с пръсти. Сега разбирам каква е тази зона на червени фенери — място, на което работят проститутки. Бях чувал за съществуването на „Фолкланд роуд“ в Мумбай и „Г Б роуд“ в Делхи, но никога не съм припарвал до подобно място. Дори не знаех, че и в Агра има такова. Явно наистина щеше да бъде незабравима нощ.

Момчетата влизат в голяма, двуетажна къща, която изглежда по-малко долнопробна от другите, като се грижат да не изоставам. Стигаме до фоайе, от което няколко тесни коридорчета водят до малки стаички.

Посреща ни млад мъж с белязано лице и лукави очи.

— Добре дошли, господа, попаднали сте на правилното място. Тук са най-младите и най-хубави момичета на Агра.

Момчетата се заговарят с него и се пазарят за цената. Дават му пачка банкноти.

— Плащаме и за теб, Раджу. Върви, забавлявай се, ние черпим — казват те, след което един по един изчезват в различни стаи с момичета.

Оставам сам във фоайето. Идва една старица, дъвчеща паан 84 84 Ядка от арека, обвита в листо от бетел: използва се за освежаване на дъха или като лек стимулант. — Бел.прев. , и ме повежда със себе си. Следвам я по стълбите. Тя се спира пред зелена дървена врата и ми казва да вляза. После с уморени стъпки се затътря надолу по стълбите.

Не мога да реша дали да отворя вратата, или да се върна в минивана. Една част от мозъка ми казва на мига да се омитам. Но другата настоява да остана и ме изпълва с непреодолимо любопитство. Гледал съм по филмите, че проститутката винаги се оказва момиче с добро сърце, принудено да упражнява тази професия против волята си. В края на филма обикновено се самоубива, поглъщайки отрова. Чудя се дали е възможно неслучайно да съм се оказал в този бардак. Дали зад тази врата не ме чака някоя героиня. Дали аз не съм нейният герой, който трябва да я спаси. И дали мога да променя края на филма и да я спася.

Отварям вратата и влизам.

Стаята е малка, с легло по средата. Обаче не забелязвам нищо друго. Очите ми са приковани от момичето, седнало на леглото, облечено в поразително розово сари. Тя е мургава и красива, с прекрасни, очертани с черно очи, сочни червени устни и дълги черни коси, в които са вплетени бели цветя. Лицето й е твърде гримирано, а ръцете и шията й са натежали от накити.

— Здравей — казва тя, — ела седни до мен на леглото.

Думите й излизат от устата като трели от пиано.

Аз неохотно се приближавам. Тя усеща колебанието ми и се усмихва.

— Не се плаши, няма да те ухапя.

Присядам на леглото до нея. Забелязвам, че чаршафът е доста мръсен, със странни пръски и петна по него.

— Нов си — отбелязва тя, — как се казваш?

— Рам Мохамад То… не, не, Раджу Шарма — окопитвам се аз навреме.

— Май си забрави името.

— Не, не съм. А ти как се казваш?

— Нита.

— Нита чия?

— В какъв смисъл?

— Ами как ти е цялото име? Нямаш ли си фамилия?

Тя се засмива.

— Ти си в бордей, сахиб, не в брачна агенция. Проститутките нямат фамилии. И ние, като кучетата и котките, си имаме само по едно име. Нита, Рита, Аша, Чампа, Мина, Лина, както желаеш. — Казва го сухо, без никаква нотка на злост или съжаление.

— О, значи си проститутка?

Тя пак се смее.