През следващата една година в Агра се сдобивам с тонове информация за Тадж Махал. Научавам интимни детайли за живота на Мумтаз Махал, като, например, че четиринайсетото дете, при чието раждане е починала, се казвало Гаухарар. Запаметявам куп подробности за построяването на мавзолея, като, например това, че държавната хазна дала 466,55 кг чисто злато, равняващо се на шестстотин хиляди рупии през 1631 г., а общата цена на строежа възлизала на 41 848 826 рупии, 7 анна и 6 пайса. Задълбавам се в противоречивите теории за това кой действително е построил Тадж Махал и измамното твърдение на италианския златар Джеронимо Веронео. Знам легендата за втори Тадж Махал и загадката на подземните камери, в които имало и трети гроб. Мога да говоря с часове за изкуството на пиетра дура , използвано във флоралните мотиви по стените на мавзолея, и за градините, моделирани в персийския стил Чар Багх. Способността ми да говоря английски свободно ми дава летящ старт. Чуждестранните туристи се тълпят при мен и скоро се разнася мълвата за гида Раджу. Но това не означава, че съм се превърнал в авторитет относно Тадж Махал. Притежавам информация, но не и познание. Гидът Раджу не е нищо повече от папагал, рецитиращ, каквото е чул, без да разбира и дума от него.
* * *
С времето се научавам да казвам „Коничиуа“ на японските туристи и „Досвидания“ на руснаците, „Мучас грасиас“ на испанците и развалено „Хау ду ю ду“ на американците. Но за мое безкрайно съжаление, така и не попадам на австралиец, когото да мога да тупна по рамото и да използвам отново блестящия си акцент.
Започвам добре да припечелвам от туристите. Не натрупвам състояние, но определено ми стига да си плащам наема, да се храня от време на време в „Макдоналдс“ или „Пица Хът“ и все пак да спестявам нещичко за черни дни. Въпреки че съм видял толкова злочестина, а и при постоянния страх да не дойде джип с мигащи червени светлини и да ме арестуват за убийството на безименния дакойт или Шантарам, или дори на Нилима Кумари, ми се струва безсмислено да правя кой знае колко дългосрочни планове. Отнасям се с парите така, както се отнасям с живота си — като с обикновена, заменима стока. Каквото лесно идва, лесно си отива. Не е изненада, че скоро в пристройката започва да ми се носи славата на мека душа.
Обитателите на пристройката са пъстра компания: бедни студенти от далечни села, държавни чиновници, които дават официалните си жилища под наем незаконно на безбожни цени, машинисти, перачи, градинари, готвачи, чистачи, водопроводчици, дърводелци и даже един поет със задължителната брада. Мнозина ми стават приятели. Живеейки сред тях, разбирам, че историята на император Шах Джахан и Мумтаз Махал не е единствената в заспалото градче.
Ладжванти е официалната „новинарка“ на пристройката. Вечно слухти и е осведомена какво се случва в квартала. Знае кои бият жените си, кои са прелюбодейците, пияниците, скъперниците, кои не си плащат наема и кои вземат подкупи. Въпреки очевидната й преданост към работодателката й, не са и чужди и клюките за „двореца“. Чувам слуховете за колоритното минало на Свапна Дев Говори се, че имала страстна връзка с брата на починалия си съпруг, Кунвар Махендра Сингх, но после го разлюбила и го отровила. Казват още, че резултатът от аферата била една незаконна дъщеря във Варанаси. Какво се е случило с момичето никой не знае и май никой не се интересува.
Една вечер при мен идва бедният студент Шакил.
— Раджу бхай, може ли да те помоля за услуга? — пита той смутено.
— Да, Шакил, какво има? — казвам аз, предусещайки целта на посещението.
— Баща ми не можа да ми изпрати пари този месец заради продължителното засушаване на село, а ако до понеделник не си платя таксата за университета, ще ме отстранят. Можеш ли да ми заемеш сто и петдесет рупии? Обещавам да ти ги върна, веднага щом си получа записа другия месец.
— Разбира се, Шакил. Вече съм заел петдесет на големия ни поет Наджми и сто на Гопал, и бях спестил сто, за да си купя нова риза. Но твоята нужда е по-голяма от моята, така че ги вземи всичките.
Двамата с Шанкар сме поканени на вечеря в стаята на Ладжванти. Тя не е омъжена и живее сама в пристройката, но има по-малка сестра, която живее на трийсетина километра от Агра. Първото, което ми се набива на очи в стаята на Ладжванти, е неописуемият ред. Това е най-чистата стая, която някога съм виждал. Каменният под е лъснат до блясък. Няма и прашинка. Леглото е гладко оправено, без ни една гънка на памучните завивки. На една полица има декоративни фигурки, подредени с геометрична прецизност. Всичко е болезнено подредено. Дори кухнята изглежда толкова стерилна, че и представям как от чухлата 83 83 Печка — Бел.прев.
излизат не черни, а бели сажди. Двамата с Шанкар сядаме на столове, а Ладжванти, облечена в розово сари, на леглото. Изглежда много развълнувана и ни казва, че е започнала да търси подходящ жених за сестра си, Лакшми, която е на деветнайсет години.
Читать дальше