Викас Сваруп - Беднякът милионер

Преди Ладжванти да се върне в имението, набързо я питам:

— Извинете, какво е това момче Шанкар? Току-що се запознах с него пред Тадж Махал.

Тя въздъхва.

— Сирак, който живее тук. Всички много го обичаме. Бедничкият, има някакъв проблем с мозъка и не може да говори разумно, издава само нечленоразделни звуци. По цял ден се скита из града. Госпожата е тъй добра да му дава квартира безплатно и даже пари за храна. Иначе отдавна да са го прибрали в лудницата.

Аз съм шокиран. Шанкар ми изглеждаше интелигентно момче, просто с говорен дефект. Може би и преценката ми за госпожата не е точна. Предвид добрината, която прави на Шанкар, не може да е толкова строга, колкото изглежда.

— Ами госпожата? Разкажи ми за нея.

И като историк, излагащ родословното дърво на някоя императрица, Ладжванти ми разяснява впечатляващия произход на работодателката си.

— Истинското й име е Кралица Свапна Деви, но ние я наричаме просто „госпожо“ или „Рани Сахиба“. Баща й е бил владетел на княжество Джамгар, Раджа Шивнатх Сингх от династията Ратхоре. Дядо й по майчина линия — Раджа Рави Пратап Сингх, първоначалният собственик на този хавели, бил владетел на Дхарела, близо до Агра. Едва на двайсет, Свапна Деви се омъжила за сина на владетеля на Бхадохи, Кунвар Пратап Сингх, принадлежащ на династията Гаутам, и се преместила във Варанаси, където семейството притежавало имение. За съжаление, съпругът й, младият принц, се поминал само две години след сватбата, но тя не се омъжила повторно. Останала да живее във Варанаси още дванайсет години. Междувременно дядо й, Раджа Рави Пратап Сингх, починал и й завещал хавели. И така, тя се преместила в Агра и живее тук вече десет години.

— Ами деца?

Ладжванти поклаща глава.

— Не, няма деца, затова си запълва времето с благотворителност и обществена дейност. Тя е може би най-богатата жена в Агра и има много връзки. Полицейският комисар и районният съдия обядват всяка седмица в дома й, така че не си прави илюзии, че ще можеш да живееш тук, без да си плащаш наема. Ако на първо число не платиш, на второ излиташ. Добре го запомни.

Същата вечер Шанкар ми сготвя и настоява да спя в леглото му. Той самият ляга на твърдия каменен под. Добротата му ме трогва до сълзи. Фактът, че и той е сирак като мен, дава началото на дълбока връзка помежду ни, на нещо повече от приятелство, от другарство. Връзка, която не може да се изкаже с думи.

Тази нощ в Агра вали.

След седем дни трябва да платя на госпожата четиристотин рупии, така че не губя време да се сдобия с познанията, нужни ми за избраната работа. Петдесетте рупии ми стигат, за да вляза два пъти в Тадж Махал, а Шанкар ми заема още десет, за да вляза и трети път. Прикачам се към групи от западни туристи, слушам англоговорещите гидове и се опитвам да запаметя колкото мога повече факти и цифри. Не е особено трудно — сякаш ми е в кръвта. Може Мумтаз Махал да е била моя далечна прабаба. Или баща ми да е бил от рода на Моголите. Както и да е, до четвъртия ден вече съм събрал достатъчно познания за Тадж Махал, за да дръзна да се присъединя към редиците на стотиците нелицензирани гидове в Агра. Въртя се около портата от червен пясъчник и предлагам услугите си на западни туристи, дошли да видят мавзолея под палещото юнско слънце. Първите ми „клиенти“ са група първокурснички в колеж от Англия с лунички, слънчев загар, пътнически чекове и доста оскъдно облекло. Слушат внимателно, не ми задават трудни въпроси, правят много снимки и ми дават банкнота от десет лири като бакшиш. Чак когато обменям банкнотата в бюрото, разбирам, че съм получил седемстотин и петдесет рупии, при това след приспадането на десетпроцентовата комисиона. Почти достатъчно за наем през следващите два месеца!

След седмица се местя в собствена стая в пристройката, но дотогава научавам много неща за Шанкар. Откривам, че езикът му не е низ от нечленоразделни безсмислици. Макар на нас да ни звучат нелепо, за него те притежават конкретна вътрешна свързаност. Разбрах, че любимите му ястия са чапати и леща. Мрази патладжани и зеле. Не се интересува от играчки. Притежава завидна дарба и може да нарисува човек до най-малката подробност само по памет. Също като мен сънува майка си. Две нощи го чувам да плаче „Мамо, мамо“ насън. И знам, че дълбоко в себе си е способен да изрече много повече от абсурдни срички.

Животът с него явно е имал психологичен ефект върху мен, защото сънувам висока млада жена в бяло сари и с бебе на ръце. Вятърът бучи зад нея и косите й скриват лицето й. Бебето я гледа в очите и сладко гърголи: „Мамо, мамо…“ Майката отваря уста, за да отвърне на детето, но от устните й излиза само „К Гкрз Укдж Уксу“. Бебето изпищява и пада от скута й. Аз се събуждам и проверявам дали езикът ми си е на мястото.