Викас Сваруп - Беднякът милионер

Едно младо момиче в тесни панталони вдига ръка.

— Извинете, а кой е Тагор?

— О, той е прочут индийски поет, спечелил Нобеловата награда. Можем да го сравним, да речем, с Уилям Уърдсуърт — отговаря гидът.

— Уилям кой?

— Няма значение. Както казвах, архитектурният комплекс на Тадж Махал се състои от пет основни елемента: Дарваза — портата, Багича — градината, Масджид — джамията, Наккар Хана — къщата за почивка, и Рауза — главният мавзолей. Самата гробница е разположена вътре в Тадж Махал, който ще разгледаме след минута. Там ще ви покажа деветдесет и деветте имена на Аллах върху гроба на Мумтаз както и символите на властта, положени в гроба на Шах Джахан. Тези кенотафи, в съответствие с моголската традиция, са само имитации на истински ковчези, които лежат в неукрасената подземна крипта. Мавзолеят има площ от 57 квадратни метра. Централният купол е 24,5 метра висок и 17,7 метра в диаметър, заобиколен от външна обвивка, висока почти 61 метра. Минаретата от четирите страни са високи по 40 метра. Ще видите колко сложна е изработката от онова време, тъй като дори и трисантиметровите декоративни елементи съдържат по повече от 50 инкрустирани камъни. Обърнете внимание и на изписаните стихове от Корана, чиито букви изглеждат с еднаква големина, независимо от височината, на която са разположени.

Като паметник на вечната любов, Тадж Махал разкрива тайните си на онзи, който знае как да цени истинската красота. Ще забележите, че правоъгълната основа на Тадж Махал сама по себе си е символ на различните страни, от които можете да погледнете женската красота. Портата е като булото над женското лице, което трябва да бъде много внимателно и бавно повдигнато в сватбената нощ. Подобно на бижу, Тадж Махал блести на лунните лъчи, уловени от полускъпоценните камъни в мрамора. Той е розовеещ сутрин, млечнобял привечер и златен, когато изгрее луната. Казват, че тези промени отразяват различните настроения на жената. Сега ще ви въведа в мавзолея. Моля, събуйте обувките си и ги оставете тук.

Туристите свалят обувките си и влизат в главния мавзолей. Аз оставам навън и се опитвам да припиша цветовете на купола с променящите се настроения на Нилима Кумари.

Някой леко ме потупва по рамото. Обръщам се и виждам, че ме гледат очилат чужденец, съпругата му и двете деца. Мъжът е окичен с всякакви джаджи, от цифрова камера до мини диск плейър.

— Извинете, говори английски? — пита той.

— Да — кимвам аз.

— Моля, разкажете малко за Тадж Махал. Ние сме туристи, от Япония. За първи път във ваш град. Пристигнали днес.

Понечвам да му кажа, че и аз съм за първи път в този град, но любопитното му лице сякаш ме моли. Имитирайки сериозния тон на гида, аз започвам да разказвам, каквото съм запомнил:

— Тадж Махал е бил построен от император Хуррам за съпругата му Нурджахан, известна още като Мумтаз Бегум, през 1531 г. Срещнал я, докато продавала гривни в една градина, и се влюбил в нея, но се оженили едва деветнайсет години по-късно. Тя се била с него във всички битки и го дарила с осемнайсет деца за четиринайсет години.

Японецът ме прекъсва.

— Осемнайсет деца за четиринайсет години? Сигурен ли сте? — пита той, усъмнен.

— Разбира се — упорствам аз, — явно някои са били близнаци. Както и да е, при раждането на деветнайсетото дете Мумтаз починала в Султанпур на шестнайсети юни. Но преди да умре, помолила царя за четири услуги. Първо, да построи Тадж Махал, второ, да не бие децата им, трето, да боядиса косата си бяла, и четвърто… това не го помня, но не беше важно. Както виждате, Тадж Махал се състои от порта, градина, къща за гости и гробница.

Японецът ентусиазирано кима с глава.

— Да. Да. Видяхме портата и градината. Сега да видим гробницата. Но къде е къщата за гости?

Аз свъсвам вежди.

— Не ви ли казах, че истинските гробове са под земята? Така че всичко отгоре трябва да е било къща за гости. Вътре в мавзолея ще видите гробницата на Мумтаз и на императора. Не забравяйте да обърнете внимание на символа с деветдесет и деветте скъпоценни камъни, а по стените на всеки три сантиметра ще виждате гравирани петдесетте имена на Бога. Стиховете на стените означават всичките едно и също независимо от различните букви. Вълшебно, нали? Запомнете, че куполът е висок 160 метра, а минаретата — по 17. Освен това, ако погледнете Тадж Махал от различни ъгли ще видите различните була на жената в сватбената й нощ. Опитайте. И да не забравя да ви кажа за Тагор, знаменитият ни поет, който спечелил Нобеловата награда с поемата си за Тадж Махал, озаглавена „Шамар по бузата на Уилям Уърдсуърт“.