Викас Сваруп - Беднякът милионер

Този ден тя не приема бакшиш от мен.

По-късно размишлявам за разговора си с Нита и се чудя защо я излъгах. Не исках тя да намира никакъв друг принц. Без да го съзнавам, се бях влюбил в нея.

Досега разбирането ми за любовта се основаваше изцяло на видяното по филмите, където героят и героинята се поглеждат и хоп, протича някаква химична реакция, сърцата им започват да бият бързо–бързо, гласните им струни зазвъняват и в следващия кадър вече пеят песни на фона на швейцарски селца и американски търговски центрове. Стори ми се, че изпитвам такова чувство, когато срещнах момичето със сините шалвар камиз във влака. Но истинската любов ме навести едва тази зима в Агра. И за пореден път разбрах, че истинският живот няма нищо общо с живота по филмите. Любовта не се случва за един миг. Тя постепенно те обзема, а после преобръща живота ти с главата надолу. Оцветява дните ти и изпълва сънищата ти. Започваш да се носиш над земята и виждаш света в нови окраски. Но също така носи и сладостна агония. Животът ми сега се свежда до трескави срещи с Нита, а помежду тях — копнеж по нея. Посещава ме на най-странни места и в най-необичайни моменти. Представям си красивото й лице, дори докато изнасям лекцията си на един мършав осемдесетгодишен турист. Усещам уханието на косата й, даже докато седя на тоалетната чиния. Полазват ме тръпки, като се сетя как правим любов, дори в момента да пазарувам картофи и домати. И дълбоко в сърцето си знам, че тя е моята принцеса. Животът ми се изпълва от изгарящо желание един ден да се оженя за нея. И от непоносимата тревога дали тя ще се съгласи.

Пред къщата спира джип с мигащи червени светлини. От него слизат един инспектор и двама полицаи. Сърцето ми се свива. Под лъжичката си усещам студена топка от страх. Престъпленията ми ме застигнаха. Типично за моя живот — точно когато започвам да се чувствам господар на положението, съдбата дръпва килимчето изпод краката ми. Трябваше да очаквам, че тъкмо когато съм открил истинската любов, ще бъда запратен в тъмница и аз, като Шах Джахан, ще седя в самотната си килия и ще жадувам за Нита, моята Мумтаз Махал.

Инспекторът вади мегафон от джипа. Предполагам, че ще каже: „Рам Мохамад Томас, известен още като Раджу Шарма, да излезе с вдигнати ръце“. Но вместо това той казва: „Всички живущи тук да излязат навън. Била е ограбена Банката на Агра и имаме основания да смятаме, че престъпникът е тук. Стаите ще бъдат претърсени.“ При тия думи от сърцето ми пада камък. Толкова съм щастлив, че ми иде да прегърна инспектора.

Полицаите влизат във всички стаи подред и щателно ги претърсват. Стигат до моята стая и ме разпитват за името, възрастта, работата, дали съм забелязвал подозрителни субекти в района. Не им казвам, че съм нелицензиран гид. Излъгвам, че съм студент в университета и нов обитател тук. Това ги удовлетворява. Поглеждат под леглото ми. Надничат в кухнята, преобръщат тенджерите и тиганите, както и дюшека ми, след която минават към следващата стая. Инспекторът се присъединява към полицаите.

Стигат до стаята на Шанкар.

— Как се казваш? — инспекторът грубо пита Шанкар.

— Ху иксхз ко одксифксн — отвръща Шанкар, леко объркан.

— Моля? Я повтори!

— Одксифксн.

— Копеле мръсно, ти майтап ли си правиш с мен? — разгневява се инспекторът и вдига палката си да удари Шанкар.

Аз бързо се намесвам.

— Господин инспектор, Шанкар има проблем с мозъка. Не може да говори.

— Защо не каза по-рано? — Инспекторът се обръща към полицаите. — Да минаваме на следващата стая, от този луд нищо няма да измъкнем.

През следващите три часа претърсват всичките трийсет стаи и накрая откриват тайник с пари в стаята на Надми, брадатия поет, който твърдеше, че е автор на песни за Боливуд. Всички с изненада научаваме, че младият ни поет заработва и като банков обирджия. Което отново показва, че външният вид заблуждава. Е, аз не бива да се оплаквам. Валахите в пристройката ще бъдат не по-малко скандализирани, ако открият моето превратно минало!

Ладжванти идва в стаята да ме почерпи с пресни ронливи ладу от близкия храм на Дурга. Много е развълнувана.

— Аре, Ладжванти, какъв е поводът? Да не си получила повишение? — питам аз.

— Днес е най-щастливият ден в живота ми. С помощта богинята Дурга служителят по захарната тръстика най-после се съгласи да се ожени за Лакшми. Сега сестра ми ще живее като царица. Готвя сватба, дето да удари в земята всички други сватби!

— Ами зестра? Семейството на жениха няма ли изисквания?