Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Ау… ах… — отвратено стисва очи госпожа Дамле.

Господин Ширке също е потресен.

— Не е необходимо да бъдете толкова буквален — казва той, опитвайки се да запуши с ръце ушите на Путул. — При всичките тези убийства и кръв, се страхувам синът ми да не започне да сънува кошмари.

Балвант изсумтява.

— Ха! Войната не е за лигльовци. За младите е добре да разберат какво е. Трябва да знаят, че войната е нещо много сериозно. Умират хора.

— Какво стана след това? — пита господин Уагъл.

— Нищо особено. Стигнах до вражеското укрепление, където до Карнаил лежаха трима мъртви пакистански войници. Вдигнах го и го отнесох на рамене в базата. На другата сутрин го кремирахме. — Очите на Балвант се навлажняват. — Казах на командира за храбрия подвиг на Карнаил и по негова препоръка Карнаил Сингх беше посмъртно удостоен с МВЧ.

— Какво е МВЧ? — пита Дхянеш.

— Маха вир чакра. Едно от най-високите военни отличия в нашата страна — обяснява Балвант.

— А кое е най-високото?

— ПВЧ, Парам вир чакра. То почти винаги се дава посмъртно.

— А вие какво отличие получихте? — пита пак Дхянеш.

На лицето на Балвант се изписва болезнено изражение.

— За тази операция не ми дадоха нищо. Но това не е краят на историята. Тепърва предстои да ви разкажа за битката при моста Мандиала.

Господин Уагъл поглежда часовника си.

— Боже, минава полунощ. Чало, чало, струва ми се, че се събраха достатъчно вълнения за деня. Опасността отмина. Да се връщаме по домовете си.

Ние неохотно се разотиваме.

На следващия ден отново се озоваваме в скривалището. Днес тук е синът на господин Бапат, Аджай. Явно се е върнал от гостуването при баба си. Голям фукльо е, все се хвали с играчките си, с компютъра си, с кънките си, с безбройните си гаджета. Всички го мразим, но не го показваме. Не искаме да се караме с момче на петнайсет години, което изглежда като на седемнайсет. Днес той носи малко тефтерче. Нарича го „книга за автографи“. Показва някакви завъркулки на другите деца.

— Този е на Амитабх Баччан, този е на Арман Али, този е на Равина, а това е подписът на прочутия батер Сачин Малванкар.

— Ами този? — пита Дхянеш, посочвайки една съвършено неразчитаема драскулка. Аджай се замисля за момент, после смутено отвръща:

— На майка ми. Пробваше химикалката.

Путул също носи нещо, но не книга за автографи. Баща му му е казал, че като не ходи на училище, не значи, че не трябва да учи. Сега всеки ден, докато седи в скривалището, ще трябва да пише съчинения. Темата за днес е „Моята крава“, въпреки че Путул няма крава.

По телевизията военният говорител дава брифинг.

— Въздушните нападения на Пакистан срещу индийските военновъздушни бази в Амбала, Горакхпур и Гвалиор бяха успешно неутрализирани. Индийските сили завзеха Багла и Рахимяр Кхан. Предните бази на Пакистан в Бхавалпур, Сукур и Навабшах са напълно унищожени, а Шакаргарх е под наш контрол. В сектора Чхамб войниците ни са отблъснали масирана пакистанска атака, целяща да превземе моста Мандияла.

Радостта ни е неописуема. Посрещаме новината с бурно аплодиране и ръкостискания.

Балвант седи, както и преди, пред телевизора.

— Значи, пак атакуваха Мандияла — казва той, клатейки глава. — Тези пакистанци никога не се учат от грешките си.

На мен ми изглежда, че Балвант чака някой да го попита за моста Мандияла, но никой не захапва въдицата.

Телевизионната програма продължава с дебат в студио, то. Някакви експерти обсъждат войната. Брадат мъж с очила казва:

— Всички знаем, че Пакистан разполага с близо четиридесет ядрени бойни глави. Само една петнадесеткилотонна атомна бомба над градски район с гъстота на населението около 25 000 души на квадратен километър е достатъчна да убие 250 000 души. Ако екстраполирате тези данни за Мумбай, където…

Господин Уагъл казва:

— Водата ще стане на въздух. Въздухът ще се превърне в огън. В небето ще се вдигне огромна гъба. Всички ще умрем.

Господин Кулкарни изключва телевизора.

— Прекалено потискащо е — казва той. — Защо вместо това не чуем вдъхновяващата история на нашия герой от войната. Балвант джи, вчера споменахте битката за моста Мандияла. Моля ви, разкажете ни за нея.

Балвант се оживява, протяга ръце и вдига ръкави. Почесва кочана на крака си, завърта стола си към останалите и започва.

— Има едно много високо укрепление от другата страна на Мунавар Тави. Наречено Мандияла Север. Там ни атакува врагът през нощта на трети и на четвърти декември, и тъй като нямахме на практика никакви войници, които да удържат този пост, той беше превзет. След това пакистанците започнаха да напредват с танковете и пехотата си към моста Мандияла, където беше разположен нашият 35-и Сикхски полк, заедно с 19-а Пара-командо бригада.