Викас Сваруп - Беднякът милионер

Десет вечерта е и всички се готвят за сън. Майката на Акшай вади спално бельо от една зелена чанта и започва да приготвя четирите легла за семейството си. Младата жена с бебето спи на страничното легло, без да се притеснява за възглавници и чаршафи. Аз си нямам чаршафи, а и не ми се спи, затова седя до прозореца, усещам студения вятър, който докосва лицето ми, и гледам как влакът си пробива път в тъмнината. Долното легло срещу мен е заето от майката на Акшай, а горното — от Минакши. Бащата се качва на леглото над мен, а Акшай ляга на горното странично легло, над майката с детето.

Бащата заспива на мига — чувам го как хърка. Майката се завърта настрани и дръпва чаршафа си нагоре. Извивам шия да зърна Минакши, но виждам само дясната й ръка, със златна гривна на китката. Изведнъж тя сяда и се навежда към мен, за да пусне долу обувките си. Чунито й е паднало и аз ясно виждам горната част на гърдите й в деколтето на синята й камиз. Гледката ме кара неволно да потръпна от удоволствие. Струва ми се, че тя улавя погледа ми, защото бързо наглася чунито над гърдите си и ме поглежда неодобрително.

Скоро и аз се унасям, сънувайки как ще си купя милион различни неща, включително червено „Ферари“ и красива булка със сини шалвар камиз . И всичко това — с петдесет хиляди рупии.

Събуждам се от усещането, че нещо ме пробожда в стомаха. Отварям очи и виждам мургав мъж с рунтави черни мустаци, който ме мушка с тънка дървена пръчка. Но не пръчката ме притеснява. А пистолетът в дясната му ръка, който не е насочен към никого конкретно.

— Това е обир — съобщава той спокойно, все едно казва „Днес е сряда“. Облечен е в бяла риза и черни панталони и има дълга коса. Млад е и прилича на някакъв уличен Ромео или колежанин. Но аз никога не съм виждал дакойт, освен на филм. Може и наистина да приличат на студенти в колеж, разбойникът отново заговаря.

— Искам всички да слезете бавно от леглата си. Ако не се правите на храбреци, никой няма да пострада. Не се опитвайте да бягате, защото партньорът ми стои на другата врата. Ако не се противите, всичко ще приключи за десет минути.

По същия начин смушква Акшай, Минакши и баща им и ги кара да слязат от леглата си. Всички са сънени и дезориентирани. Когато те събудят посред нощ, на мозъка ти му трябват няколко минути да се окопити.

Сега всички сме седнали по долните легла. Акшай и баща му седят до мен, а Минакши, майка й и жената с бебето — срещу нас. Бебето отново се изнервя и заплаква. Майката се опитва да го успокои, но то плаче все по-силно.

— Дай му да суче — нарежда й дакойтът с дрезгав глас. Майката е притеснена. Вдига блузата си и вместо само едната си гърда, открива и двете. Дакойтът се ухилва озъбено и прави жест с ръка, все едно я стисва за гърдата. Жената изпищява и бързо я покрива. Мъжът се изсмива. Този път не усещам никаква тръпка. Насочен към главата пистолет приковава вниманието по-добре от разголени гърди.

След като вече всички гледаме право в дакойта, той преминава на въпроса. С лявата си ръка подава напред кафява мешка, а с дясната продължава да държи пистолета.

— Добре, сега искам да ми дадете всичките си ценности. Сложете ги в сака. Искам мъжете да ми дадат портфейлите си, часовниците си и всички пари в брой от джобовете си. Жените да ми дадат чантите си, гривните и златните си верижки. Ако някой не спази нареждането, ще го застрелям на място.

При тези думи майката на Минакши и младата майка изпищяват в един глас. Чуваме викове и от другия край вагона. Явно партньорът на нашия дакойт издава аналогични заповеди на пътниците в неговото купе.

Крадецът подава отворената мешка на всеки от нас. Започва от майката с детето. Тя с ужасено лице взема кафявата си кожена чанта, за да извади отвътре залъгалката и шишето мляко, след което я пуска в сака. Бебето, чието кърмене е било прекъснато за секунда, се разплаква. Минакши изглежда зашеметена. Тя сваля златната си гривна, но тъкмо когато посяга да я пусне в мешката, дакойтът пуска торбата и я хваща за ръката.

— Ти си много по-красива от една гривна, сладурче — процежда той, докато Минакши отчаяно се опитва да се измъкне от менгемето на лапата му. Дакойтът я пуска и се пресяга към камиза. Хваща ризата й, тя се дръпва назад и блузата почти се скъсва на две, излагайки на показ сутиена й. Всички гледаме, ужасени. Бащата на Минакши не може да понася повече това.

— Копеле! — изкрещява той и посяга да удари дакойта, но онзи има рефлекси като на пантера. Той пуска ризата на Минакши и удря баща й с дръжката на пистолета. На челото на бизнесмена зейва дълбока рана, от която бликва кръв. Майката на Минакши отново се разпищява.