Викас Сваруп - Беднякът милионер

Перон номер пет е далеч по-претъпкан от Супер Базар. Амбулантните търговци се вихрят с такава сила, с каквато предлагащите вътрешна информация пред някой правителствен офис. Пътниците трескаво издирват имената си в списъка с резервации като студенти, преглеждащи резултатите от изпит. Установявам, че съвсем са объркали името ми и са го направили на Т. М. Рам. Въпреки това съм щастлив, че са ми отредили долното легло номер три в купе С7.

Купето е почти в края на дългия влак и докато стигнем, носачът вече се е изтощил от умора и е плувнал в пот. Аз се настанявам на посоченото легло, което е непосредствено до вратата, и прибирам куфара отдолу. Плащам двайсет рупии на носача. Той спори за още, като сочи дългото разстояние от входа на гарата до купето, и аз му давам още две рупии. След като се отървавам от него, се оглеждам наоколо.

В купето има общо шест легла. Едно над мен, две пред мен и две отстрани. На долното легло срещу мен седи четиричленно семейство — баща, майка и две деца, момче на моята възраст и малко по-голямо момиче. Бащата е на средна възраст, бизнесмен от Марвар 57 57 Марвар или Джодхпур — област в югозападния щат Раджастан. — Бел.прев. , облечен в черна жилетка и черна шапка. Има гъсти вежди, тънки мустаци и строго изражение на лицето. Жена му е горе-долу на неговата възраст и изглежда също толкова мрачна. Носи зелено сари и жълта блуза, и ме гледа с подозрителни очи. Момчето е високо и слабо, дружелюбно на вид, но момичето, което седи до прозореца, привлича вниманието ми като с магнит. Тя е слаба, руса, носи сини шалвар камиз 58 58 Женско облекло, комбинация от дълга риза и широки панталони. — Бел.прев. и чуни 59 59 Тънък шал, с който някои жени покриват главата и раменете си. — Бел.прев. над гърдите. Изразителните й очи са очертани с черен молив. Има безупречна кожа и прекрасни устни. Това е най-красивото момиче, което съм виждал от много време насам. Определено заслужава втори поглед. Че и трети. Имам чувството, че мога да се изгубя в тия омагьосващи очи. Но преди да успея да се задълбоча върху красотата й, вниманието ми е привлечено от бебе, което силно се разплаква. Малко момченце, само на няколко месеца, сгушено в скута на майка си на страничното легло. Майката е млада, смръщена жена със смачкано червено сари. Изглежда, пътува сама. Опитва се да успокои бебето с биберон залъгалка, но то продължава да плаче. Накрая жената вдига блузата си и поднася гърдата си към устните на бебето. То доволно засуква и тя го люлее, за да заспи. От мястото си виждам долната страна на кръглата й кафява гърда и устата ми пресъхва. Обаче улавям погледа на бизнесмена, който гледа право към мен, и отмествам очи към прозореца.

В купето влиза продавач на чай. Само аз решавам да си взема една чаша. Той налива топлия чай в глинена чаша с лек вкус на кал. След него идва момчето с вестниците. Бизнесменът си купува един брой от „Таймс ъф Индия“, Синът му си купува комикс „Арчи“. С бързо намаляващите ми дребни монети аз си вземам последното издание на „Старбърст“.

Влакът изсвирва за последно и потегля, с около час и половина закъснение спрямо разписанието. Поглеждам си часовника, макар че ясно виждам „18:30“, изписано на електронния часовник на перона. Разтърсвам китка с надеждата другите, най-вече момичето, да забележат, че нося чисто нов дигитален „Касио“, произведен в Япония, който показва и датата. Купил съм го срещу зашеметяващите двеста рупии от Палика базар.

Бащата забожда поглед във вестника, а синът — в комикса си. Майката започва да приготвя семейната вечеря. Младата жена е задрямала, с бебето на гърда. Аз се преструвам, че чета филмовото списание. Разгърнал съм го по средата, където се мъдри най-новата сексбомба, Пунам Сингх, по бикини, но не изпитвам никакъв интерес към нейните красоти. Постоянно хвърлям тайни погледи към момичето, което разсеяно гледа летящите край прозореца градски пейзажи. Не ме поглежда нито веднъж.

В осем вечерта в купето влиза кондуктор с черна жилетка. Моли да види билетите ни. Аз гордо размахвам моя, но той не го и поглежда. Само го продупчва и ми го връща. Щом си излиза, майката отваря правоъгълните картонени кутии с храна. Много храна. Виждам сбръчкани пури 60 60 Малки хлебчета — Бел.прев. , жълти картофи, червена туршия и десерт. Купето се изпълва от аромата на домашно приготвени гулабджамуни 61 61 Десерт от тестени топчета със сладък сироп — Бел.прев. и барфи 62 62 Индийски сладкиш — Бел.ред. , от който устата ми се изпълва със слюнка. Започвам и аз да огладнявам, но още не е дошло момчето, което взема поръчките за вечеря. Може би трябваше да си купя нещо от гарата.