Викас Сваруп - Беднякът милионер

Марварското семейство яде настървено. Бащата дъвче пури след пури. Майката си бели от златистите картофи и хапва по едно сочно лютиво парче туршия след всеки залък. Момчето се е хвърлило на меките гулабджамуни 63 63 Вид сиропиран сладкиш — Бел.ред. и премлясва от сладкия сироп. Само момичето се храни полека. Аз мълчаливо облизвам устни. Доста неочаквано, момчето ми предлага да си взема пури, но аз вежливо отказвам. Чувал съм много истории за крадци, маскирани като пътници, които предлагат храна с наркотик на спътниците си и после духват с парите им. А и няма причина момчетата, които четат „Арчи“, да не бъдат крадци. Макар че ако момичето ми беше предложило храна, може би щях… да, определено щях да приема.

След като приключват с вечерята, момчето и момичето започват да играят „Монополи“. Бащата и майката си седят един до друг и си бъбрят. Обсъждат последните сапунени опери по телевизията, закупуването на някакъв имот и почивка в Гоа.

Нежно се потупвам по корема, където в колана на бельото ми се крият петдесет хиляди рупии, и усещам как силата им се просмуква в стомаха ми, червата, черния дроб, белите дробове, сърцето и мозъка. Гладът като по чудо изчезва.

Загледан в типичното семейство от средната класа пред себе си, аз вече не се чувствам като натрапник. Вече не съм аутсайдер, който наднича в екзотичния им свят, а човек който може да се отнася с тях като с равни, да говори на собствения им език. И аз като тях вече мога да гледам сериали, да играя на „Нинтендо“ и да ходя в „Кидс Март“ през уикенда.

Пътуването с влак е пътуване към нови възможности. То означава промяна в състоянието. Когато пристигнеш, вече не си човекът, който си бил при заминаването си. По пътя можеш да завържеш приятелства или да откриеш стари врагове, можеш да пипнеш диария от стари самоса или холера от замърсена вода. И, смея да твърдя, можеш дори да откриеш любовта. Седнал на легло номер три в купе С7 на влак 2926 А, с петдесет хиляди рупии под бельото си, мисълта, която гъделичка сетивата ми и изпълва с трепет сърцето ми, е, че може би, но само може би съм на път да се влюбя в красива пътничка със сини шалвар камиз . И когато говоря за любов, нямам предвид несподелената, неравна любов, която изпитваме към кинозвезди и знаменитости. Говоря за истинска, реална, възможна любов. Любов, която не свършва със сълзи по възглавницата, а може да роди брак. И деца. И семейни почивки в Гоа.

Имам само петдесет хиляди рупии, но върху всяка една от тях е изрисувана цветна мечта. Те се въртят като кинолента в мислите ми и стават петдесет милиона. Стаявам дъх и се моля този миг да продължи възможно най-дълго, защото сънищата в будно състояние са винаги по-ефимерни от тези в спящо.

След време играта омръзва на брата и сестрата. Момчето идва и сяда до мен. Заговаряме се. Научавам, че името му е Акшай, а сестра му е Минакши. Живеят в Делхи и пътуват за Мумбай, за да присъстват на сватбата на свой чичо. Акшай се вълнува за своята „Плейстейшън 2“ и компютърните си игри. Разпитва ме за MTV, за сърфиране из Интернет и споменава някакви порносайтове. Аз му казвам, че говоря английски, чета „Аустрелиън джиографик“, играя „Скрабъл“ и имам седем приятелки, три от които чужденки, казвам му, че имам конзола „Плейстейшън 3“ и компютър „Пентиум 5“, и че денонощно сърфирам в Интернет. Казвам му, че пътувам за Мумбай, за да се срещна с най-добрия си приятел, Салим, и че възнамерявам да взема такси от гара „Бандра“ до Гхаткопар.

Трябваше да се сетя, че е по-трудно да заблудиш шестнайсетгодишен, отколкото шейсетгодишен. Акшай прозира измислиците ми.

— Ха! Нищо не разбираш от компютри. „Плейстейшън 3“ още не е пусната. Ти си един голям лъжец — присмива ми се той.

На това не мога да устоя.

— О, значи си мислиш, че лъжа? Е, господин Акшай, а ако ти кажа ей тук, ей сега, че имам петдесет хиляди рупии в джоба си? Ти виждал ли си някога толкова пари накуп?

Акшай не ми вярва. Предизвиква ме да му покажа парите, а перспективата да го впечатля, е твърде изкусителна. Обръщам се, пъхам ръка в панталона си и измъквам кафявия плик, леко овлажнял и вмирисан на урина. Скришно вадя пачката новички банкноти от по хиляда рупии и победоносно ги размахвам пред физиономията му. После бързо ги мушвам в плика и го прибирам на старото му място.

Да можехте да видите погледа на Акшай. Очите му буквално щяха да изпаднат от орбитите си. Този триумф трябва да бъде съхранен за вечността. За първи път притежавам нещо по-осезаемо от празни думи, с което да подкрепя мечтата си. И за първи път виждам нещо непознато досега, отразено в очите, които ме гледат. Уважение. Това ме научава на ценен урок. Че сънищата имат власт само над собствения ти ум. Но с парите можеш да владееш умовете на другите хора. И отново ме изпълва усещането, че петдесетте хиляди рупии под бельото ми са петдесет милиона.