Викас Сваруп - Беднякът милионер

Салим не го е грижа дали Сетхджи е търговец на диаманти, или собственик на училище. Интересува го само, че едрият мъж е от Мумбай — центърът на филмовата индустрия. Убеден е, че Сетхджи е дошъл да го вземе и да го отведе в лъскавия свят на Боливуд. Това е неговата съдба. Предсказанието на хироманта е на път да се сбъдне.

Строяват ни в голямата столова, за да може Сетхджи да ни огледа. Салим се е изкъпал. В действителност се е изкъпал три пъти, като усърдно се е търкал, за да махне всяка следа от мръсотия. Сложил си е най-хубавите дрехи. Косата му е красиво сресана. Той определено е най-представителното момче в Дома. Но аз потръпвам от отчаяния му копнеж. Ако не го изберат, ще бъде съкрушен.

Сетхджи най-после идва, придружен от други двама мъже. Не изглежда като търговец на диаманти. Повече прилича на гангстер. Но пък и ние никога не сме виждали търговец на диаманти. Може би те приличат на гангстери. Силно мургав е и има дебели черни мустаци, като на дакойта 33 33 Дакойт — член на въоръжена банда в Индия и Бирма. — Бел.прев. Вирапан 34 34 Вирапан (1952–2004) прочут главатар на банда, спечелил си славата на „индийския Робин Худ“. — Бел.прев. . Носи бял костюм бандгала. На шията му виси дълъг, дебел златен ланец, който стига до второто му копче. Пръстите му са обсипани с пръстени с разноцветни камъни. Двамата му придружители приличат досущ на бандити. По-късно научавам, че се казват Мустафа и Пунуз. С тях е и Гупта, който върви най-отпред. Двете му златни верижки изглеждат скромни на фона на тези на Сетхджи.

— Сетхджи, вие като че ни забравихте, толкова отдавна не сте идвали. Имаме много нови момчета. Сигурен съм, че много от тях ще ви допаднат — приказва Гупта.

Огледът започва. Всички сме надянали най-хубавите си усмивки. Сетхджи минава покрай всяко момче и го оглежда преценяващо от главата до петите. Не знам какво търси, понеже не задава никакви въпроси, само изучава лицата ни. Първият кръг приключва. Мен не ме поглежда втори път.

После започва втора обиколка. Когато стига до Салим, се спира.

— Как се казваш? — пита той със силен южноиндийски акцент.

— Са… Салим Илиази — заеква от вълнение Салим.

— Кога е пристигнало това момче? — пита той Гупта.

— Преди около единадесет месеца, от Чхапра в Бихар.

— На колко години е?

— На осем.

— Има ли роднини?

— Не, Сетхджи. Загубил е цялото си семейство при местни безредици.

— Колко тъжно — казва Сетхджи. — Но е точно момчето, което ми трябва. Можете ли да уредите документите?

— Само кажете, Сетхджи. Незабавно ще го настаним при вас, когото поискате. За това момче ще представим Мустафа като негов чичо. Социалният борд няма да ви създава никакви затруднения. Те даже искат да се отърват от колкото се може повече момчета.

— Чудесно. Нека за това посещение остане само това хлапе.

Гупта поглежда Салим, после и мен, застанал до него.

— Ами той? — посочва ме Гупта.

Сетхджи ме поглежда в очите и поклаща глава.

— Твърде голям е.

— Не, Сетхджи, само на десет е. Казва се Томас и говори отлично английски.

— За мен няма значение. Не ми трябва. Искам другия.

— Ама те са като сиамски близнаци. Ако вземете Салим, трябва да вземете и Томас.

Сетхджи започва да се ядосва.

— Казах ви, Гупта, че не искам никакъв си Томас-Уомас. Вземам само едно момче и то е Салим.

— Съжалявам, Сетхджи, но настоявам. Ако вземете Салим, вземате и Томас. Вървят в комплект.

— В комплект?!

— Да. Купувате едно, вземате едно безплатно. Няма да ви таксувам за Томас. — Гупта се ухилва, показвайки пожълтелите си от паан зъби.

Сетхджи започва да си шушука с другите двама мъже.

— Добре — казва той на Гупта, — подгответе документите за тези давамата. Ще ги взема в понеделник.

Салим се хвърля в ръцете ми. На седмото небе от щастие е. Същата нощ не спи от вълнение. Вижда като на лента живота си в Мумбай. Сънува за златните залези над Морската алея с Амитабх и оцветените в розово изгреви на Чоупати с Шахрукх. И аз не спя тази нощ. Въртя се в леглото си. Но не сънувам звезди и райски градини. Виждам се като уличен продавач на плодове. Мургав дебелак се навежда да си купи манго. Златният му ланец се полюшва. Подхвърля ми дребни монети. Аз слагам едно сочно манго в торбата му, а после тихичко мушвам и един изгнил банан. Безплатно.

Пътуването до Мумбай минава без емоции. Двамата със Салим пътуваме в спален вагон втора класа, заедно с Мустафа и Пунуз. Сетхджи, както ни казват, бил отлетял със самолет. Мустафа и Пунуз носят лунги 35 35 Вид традиционна мъжка дреха, подобна на пола. — Бел.прев. , пушат биди 36 36 Тънки азиатски цигари, с предполагаемо чисто натурални съставки. — Бел.прев. и през повечето време спят. Почти нищо не разправят за Сетхджи. Казват, че истинското му име било Бабу Пилай, но всички го наричали „Маман“ — малаяламската 37 37 Малаялами — един от езиците, на които се говори в югозападна Индия. — Бел.прев. дума за „чичо“. Роден бил в Колам, щата Керала, но от много години живеел в Мумбай. Бил много мил мъж, който управлявал училище за деца в неравностойно положение и им помагал да си изградят нов живот. Маман вярвал, че тези деца са по-близо до Бога. Спасявал деца от домове за малолетни, за които смятал, че не са нищо друго, освен затвори под друго име. Ако Маман не ни бил спасил, сме щели да свършим като миячи на коли по светофарите или като чистачи в частни домове. Мустафа и Пунуз са отлични търговци. До края на пътуването дори аз съм убеден, че да ни избере Маман е най-хубавото, което някога ми се е случвало, и че сега животът ми ще се преобрази.