Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Все пак искам да му покажа ръката си. — Салим е непреклонен.

— Хубаво — предавам се аз. — Ти върви, но аз няма да си похарча десетте рупии за тази дивотия.

Салим плаща таксата и нетърпеливо протяга ръка. Гадателят поклаща глава.

— Не, не лявата. Това е за момичета. Момчетата си показват дясната ръка.

Салим бързо протяга дясната си длан. Гадателят я разглежда с увеличително стъкло и изучава преплитащите се линии, сякаш са карта за заровено съкровище. Накрая оставя увеличителното стъкло и доволно въздиша.

— Имаш забележителна ръка, момчето ми. Никога не съм виждал по-хубава линия на съдбата. Виждам ярко бъдеше за теб.

— Наистина ли? — радва се Салим. — Какъв ще стана?

Господин Шастри явно изобщо не е помислил за това.

Затваря очи за десет секунди, после ги отваря.

— Имаш красиво лице. Ще станеш прочут актьор — провъзгласява той.

— Като Арман Али ли? — ахва Салим.

— Още по-известен — отговаря пандитът и се обръща към мен. Искаш ли и ти да ми покажеш ръката си? Само десет рупии.

— Не, благодаря — отвръщам аз и понечвам да си тръгна, но Салим ме спира.

— Недей, Мохамад, трябва да покажеш ръката си. Моля те, заради мен.

Аз примирено подавам десетте си рупии и протягам дясната си ръка.

Хиромантът се мръщи, докато наглася дебелите увеличителни стъкла и разглежда дланта ми. Изучава я повече от пет минути. Отбелязва си някакви неща, прави някакви изчисления.

— Какво има? — разтревожено пита Салим.

Хиромантът леко се смръщва и поклаща глава.

— Линията на главата е силна, но тази на сърцето е слаба. А най-важното е, че линията на живота е къса. Звездите не изглеждат добре. И подредбата на планетите е неблагоприятна. Върхът на Юпитер е добър, но върхът на Сатурн го отменя. Виждам препятствия и изпитания. Мога да направя туй-онуй, за да улесня пътя ти, но ще струва пари.

— Колко?

— Около двеста рупии. Защо не питаш баща си? Той ли е собственикът на големия автобус?

Аз се изсмивам.

— Ха! Пандит джи, преди да ми ръсите тия глупости за бъдещето, да бяхте проверили кои сме всъщност. Не сме богаташки деца. Ние сме сираци от делхийския дом за малолетни в Туркман гейт, а този автобус изобщо не е наш. Но все пак ни накарахте да се разделим с двайсет рупии. — Дръпвам Салим. — Хайде, да си вървим. Достатъчно време изгубихме тук.

Докато се отдалечаваме, хиромантът ме вика.

— Слушай, искам да ти дам нещо.

Връщам се при будката. Пандитът ми дава стара монета от една рупия.

— Какво е това, пандит джи?

— Щастлива монета. Запази я. Може да ти потрябва.

Стисвам я в юмрука си.

Салим иска сладолед, но имаме само една рупия, с която нищо не можем да си купим. Гледаме как другите деца се забавляват. Подхвърлям безцелно монетата, а тя се изплъзва от пръстите и пада под една пейка. Навеждам се да я вдигна. Паднала е с ези нагоре. До нея лежи банкнота от десет рупии, изпусната от някого. Магия. Двамата със Салим си купуваме сладоледи. Пускам внимателно монетата в джоба си. Наистина ми е късметче.

Салим е натъжен, задето моето бъдеще не се оказа толкова светло, колкото неговото, но в същото време се вълнува, че ще стане филмова звезда. Пред нас стои огромен билборд с реклама за нов филм. На него с ярки цветове са изобразени герой с пистолет в ръка, кръв по гърдите и черна кърпа на главата, злодей с изкривена усмивка и героиня с големи гърди. Салим приковава поглед в него.

— Какво гледаш, Салим?

— Опитвам се да разбера дали черната кърпа ще ми отива — отвръща той.

В клас сме, но господин Джоши, пълничкият ни учител, специалист по оригване и бъркане в носа, не ни преподава. Чете роман, който внимателно е скрил в учебника в ръцете си. Ние убиваме времето, като си правим хартиени самолетчета, дълбаем в дървените си чинове или дремем. Изведнъж Муна, който е натоварен със задачата да гледа коридора, се втурва в стаята.

— Господин учителю, господин учителю, идва господин директорът — съобщава той задъхано.

Господин Джоши силно се оригва и бързо затваря романа. Щраква с пръсти и става.

— Добре, момчета, та, за какво говорехме? А, да. Разказвахте ми какви искате да станете, когато пораснете. Кой е следващият?

Салим вдига ръка. За първи път го прави.

— Кажи, Салим, какъв искаш да станеш?

— Аз ще стана прочут актьор, господин учителю. Един астролог ми каза — заявява той победоносно.

Класът се превива от смях.

За това, кой е едрият мъж, има две версии. Едната е, че е богат търговец на диаманти, който си няма собствени деца. Затова от време на време идва в Дома за малолетни, за да осиновява деца, които след това води в подобния си на палат дом в Мумбай. Други казват, че всъщност притежава училище в Мумбай и взема деца, които намира перспективни за обучение. И в двата случая едно е ясно. Ако бъдеш избран от Сетхджи, животът ти е уреден.