Викас Сваруп - Беднякът милионер

— Какво казахте? — питам аз.

— О, това е знаменита реплика от филма „Аполо 13“. Сигурен съм, че не гледате филми на английски. Хората използват тези думи, когато неочаквано се появи сериозен проблем, а точно това стана сега. Шоуто не може да продължи, докато не оправим прожектора.

Докато техниците проверяват кабелите на прожектора, Прем Кумар се заслушва в гласа от слушалките си. После се навежда към мен и прошепва в ухото ми:

— Е, юнако, идва краят на златната ти серия. Следващият въпрос е много труден, особено за един келнер. Много бих искал да ти помогна да спечелиш повече, но продуцентът току-що ми съобщи, че иска да преминем на следващия състезател, който е професор по математика. Съжалявам — лош късмет! — Той отпива от лимонадата си и премлясва с устни.

Прожекторът е готов. Знакът в студиото светва в надпис „Аплодисменти“.

Когато ръкопляскането утихва, Прем Кумар ме поглежда.

— Господин Томас, вие вече отговорихте правилно на два въпроса и спечелихте две хиляди рупии. Нека сега видим дали ще отговорите на въпрос номер три за пет хиляди рупии. Готов ли сте?

— Готов съм.

— Добре. Следващият ни въпрос е от света на астрономията. Кажете ми, господин Томас, знаете ли колко планети има в Слънчевата система?

— Какви са възможностите?

— Това не е въпрос, господин Томас. Просто питам дали знаете броя на планетите в Слънчевата система.

— Не.

— Не? Надявам се, поне знаете на коя планета живеем.

Публиката се смее.

— Земята — отговарям аз навъсено.

— Добре. Значи, знаете името на една планета. Е, готов ли сте за въпрос номер три?

— Да.

— Добре. Ето го и въпрос номер три. Коя е най-малката планета в Слънчевата система: А) Плутон, Б) Марс, В) Нептун или Г) Меркурий?

От устните ми се откъсва звук, още преди да прозвучи музикалният сигнал.

— Мяу!

— Моля? — изненадва се Прем Кумар. — Какво казахте? За миг ми се стори, че чувам мяукане.

— Казах „А“.

— А?

— Да. Отговорът е „А“, Плутон.

— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?

— Да.

Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.

— Абсолютно, сто процента вярно! Плутон действително е най-малката планета в Слънчевата система. Господин Томас, вие току-що спечелихте пет хиляди рупии!

Публиката е впечатлена от общите ми познания. Някои хора стават на крака и ръкопляскат.

Но Смита остава безмълвна.

Слънцето изглежда по-бледо, птиците — притихнали, въздухът — по-мръсен, а небето — с една идея по-мрачно.

Когато ви измъкнат от красивата голяма къща, с прекрасна, обляна от слънцето градина, и ви натикат в стара съборетина, където сте принудени да живеете в претъпкана спалня с десетки други деца, предполагам, и вие ще добиете по-жлъчна представа за живота.

И не помага, ако действително страдате от жлъчка. Или от жълтеница.

Жълтеницата е много неприятна болест, но има едно благоприятно последствие. Вземат те от претъпканата обща спалня и те слагат в самостоятелна стая. Огромна стая с метално легло и зелени завеси. Нарича се изолационна.

Две седмици оставам прикован на легло. Чувствам се обаче така, сякаш съм болен, още откакто ме взеха от църквата след смъртта на отец Тимъти. Не дойдоха да ме приберат с джип с мигащи червени светлини. Дойдоха с един с един ван с прозорци с решетки. Като онези, с които прибират бездомните кучета. Само дето този служеше за прибиране на бездомни момчета. Ако бях по-малък, сигурно щяха да ме пратят в дом за осиновяване и да ме обявят за продан. Но тъй като бях на осем, се озовах в Дома за малолетни в Делхи, в Туркман гейт.

Домът за малолетни има капацитет от седемдесет и пет места и население от сто и петдесет деца. Претъпкано, шумно и мръсно място. Има само две тоалетни с пробити мивки и мръсни клозети. Из коридорите и кухните се щурат плъхове. Има класна стая с разнебитени чинове и напукана черна дъска. И учители, които не са ни преподавали от години. Има игрище, на което тревата е до кръста и ако не внимаваш, можеш да се пребиеш в камъни колкото футболна топка. Има треньор, облечен в колосана бяла памучна риза и панталони с безупречни ръбове. Държи екипировката за крикет и бадминтон в хубава стъклена витрина, но никога не ни позволява да я докосваме. Столовата представлява голяма зала с евтина подова настилка и дълги дървени маси. Навъсеният готвач обаче продава на ресторантите месото и пилетата, които са били предназначени за нас, и ни държи на всекидневна диета от задушени зеленчуци и дебели, прегорели чапати. Постоянно бърчи нос и се кара на всеки, който дръзне да поиска допълнително. Директорът, господин Агнихотри, е мил, възрастен мъж с колосана курта от памучен плат „кхади“, но всички знаем, че истинската власт е в ръцете на заместника му, господин Гупта, с прякора Кошмарът на Туркман. Той е върховното зло, нисък космат мъж, който мирише на кожа и по цял ден дъвче паан. На шията си носи две дебели златни верижки, които подрънкват, докато върви, а в ръката си държи къс бамбуков бастун, с който ни удря всеки път, когато му се прииска. Носят се мрачни слухове, че привиква момчета в стаята си късно през нощта, но никой не желае да го обсъжда. Предпочитаме да говорим за хубавите неща. Като, например, че ни оставят да гледаме телевизия в общата стая по два часа всяка вечер. Скупчваме се около двадесет и един инчовия телевизор „Дианора“ и гледаме музикални клипове от индийски филми по „Канал 5“ или сапунени опери по „Дордаршан“. Особено обичаме да гледаме филмите в неделя.