Грегъри Робъртс - Шантарам

Кадербай се намръщи и се втренчи в тревожното му лице.

— Какъв проблем, Рамеш?

— Ами… с хазяина, бай. Има… ще ни гонят. Аз, ние, семейството ми, вече плащаме двоен наем. Но хазяинът… хазяинът е алчен и иска да ни изгони.

Кадер кимна замислено. Насърчен от мълчанието му, Рамеш забърбори бързо на хинди:

— Не е само моето семейство, бай. Ще изгонят всичките семейства от сградата. Всичко опитахме, излязохме с много добри предложения, но хазяинът не ще и да чуе. Той има гонда и тези гангстери ни заплашиха, и дори пребиха някои от нас. Собствения ми баща пребиха. Срам ме е, че не убих този хазяин, бай, но знам, че това само ще докара още беди на семейството ми и на останалите семейства в сградата. Казах на почитаемия ми баща, че трябва да ви кажем и че вие ще ни защитите. Но баща ми е твърде горд. Познавате го. И той ви обича, бай. Не би ви безпокоил, за да иска помощ, и много ще се разсърди, ако разбере, че съм говорил така за бедата ни. Но когато тази вечер ви видях, господарю Кадербай, си помислих, че… че Бхагван ви е довел тук при мен. Аз… много ви се извинявам, че ви безпокоя…

Той млъкна и преглътна. Така здраво стискаше металния поднос, че пръстите му бяха побелели.

— Ще видим какво може да се направи за проблемите ви, Раму — изрече бавно Кадербай. Галеното име от Рамеш — Раму, предизвика широка детска усмивка на младото лице. — Утре точно в два часа ела при мен. Ще поговорим. Ще ви помогнем, иншаллах . О, Раму, и няма нужда да казваш за това на баща си, докато, иншаллах , не разрешим проблема.

Рамеш сякаш искаше да сграбчи ръката на Кадер и да я целуне, но просто се поклони и се оттегли, като бърбореше благодарности. Абдула и шофьорът бяха поръчали плодова салата и кокосово кисело мляко и когато четиримата останахме сами, те започнаха да ядат, шумно изразявайки одобрението си. Ние с Кадербай бяхме поръчали само ласи с аромат на манго. Докато отпивахме от леденостудените напитки, още един посетител се приближи до прозореца. Беше началникът на местния полицейски участък.

— Голяма чест е да ви видим пак, Кадер джи — поздрави той и лицето му се изкриви в гримаса, която можеше да е или следствие на стомашни болки, или мазна усмивка. Говореше хинди със силен акцент на някакъв диалект и ми беше трудно да го разбера. Той се поинтересува от семейството на Кадербай, а после спомена някакви делови интереси.

Абдула остави празната си чиния на предната седалка и извади изпод нея пакет, увит във вестник. Подаде го на Кадер, който разтвори ъгъла му. Отдолу се показа дебела пачка от банкноти по сто рупии. Той го подаде спокойно на полицая през прозореца. Това се извършваше толкова открито и дори показно, че бях убеден колко е важно за Кадер всички на сто метра наоколо да видят как се дава рушветът.

Ченгето пъхна пакета в пазвата си, килна глава настрани и се изплю шумно два пъти за късмет. После отново се наведе до прозореца и замърмори бързо и напрегнато. Улових думите тяло и договорка и нещо за Пазара на крадците , но така и не го разбрах. Кадер му вдигна ръка да замълчи. Абдула отмести поглед от Кадер върху мен и пусна момчешка усмивка.

— Ела с мен, господин Лин — каза той тихо. — Ще разгледаме джамията, нали?

Щом слязохме от колата, чух полицаят да казва на глас:

— Този гора говори хинди? Бхагван да ни пази от чужденците!

Отидохме на едно пусто място на вълнолома. Джамията в „Хаджи Али“ бе построена на малко равно островче, свързано със сушата с каменна пътека и дълго триста трийсет и три стъпки. От зори до здрач, когато приливът позволяваше, широката пътека гъмжеше от поклонници и туристи. Приливът заливаше пътеката напълно и дълбоките води отрязваха острова от сушата. Гледана от вълнолома на крайморския булевард, нощем джамията приличаше на голям закотвен кораб. Чугунени фенери разпръскваха зелена и жълта светлина, увиснали на скоби в мраморните стени. На лунните лъчи арките във форма на сълза и закръглените контури сияеха в бяло и се превръщаха в платната на мистичния кораб, а минаретата бяха многобройни извисяващи се мачти.

Тази нощ набъбналата сплескана жълта луна, която в бордея наричаха скръбната луна , се рееше, пълна и омайна, над джамията. Откъм морето се носеше бриз, но въздухът бе топъл и влажен. Ята от прилепи летяха в небето край жиците на електропровода — хиляди прилепи, подобни на ноти върху партитура. Едно съвсем малко момиченце, което по това време отдавна трябваше да спи, а все още продаваше жасминови нанизи, дойде при нас и даде на Абдула една гирлянда. Той бръкна в джоба си за пари, но тя отказа със смях и се отдалечи, пеейки припева на песен от популярен индийски филм.