Грегъри Робъртс - Шантарам

— Тук всички ние трябва да сведем глави и да се помолим — прекъсна го Джордж Скорпиона, наведе глава и си докара добре познатия ни набожен вид, който ни хвърляше в ужас. Бяхме попаднали в клопка.

— О, Господи — подхвана Скорпиона.

— О, Боже — изстена Близнака.

— И Богородице — продължи Скорпиона. — Безкраен дух на Ин и Ян в небето, ние скромно ти се молим днес да чуеш молитвите на пет души, които си довел на света и поверил временно на грижите на Скорпиона, Близнака, Абдула, Викрам и Лин.

— Как така временно ? — прошепна ми Викрам. В отговор вдигнах рамене.

— Моля те, Господи, помогни ни — нареждаше Скорпиона със затворени очи и с лице, обърнато към рая, който явно се намираше горе-долу по средата на балкона на третия етаж на Академията за боядисване на коси и пробиване на уши на Виджай Премнаат. — Моля те, води ни, за да познаем какво е добро и да извършим каквото е добро. И можеш да започнеш, Боже, ако си навит, като ни помогнеш в дребната сделка, която тази вечер ще сключим с белгийската двойка. Няма нужда да ви обяснявам, Господи и Богородице, колко е сложно да доставиш на клиентите свестен кокаин в Бомбай. Но благодарение на вашето провидение, успяхме да намерим десет грама отличен „сняг“, а като се има предвид яката суша на улиците, чудничка услуга ни направи, Господи, позволи ми да ти изкажа професионалното си възхищение. Както и да е, на нас с Близнака комисионата от тази сделка ще ни дойде добре и хич няма да е зле да не ни одерат, смелят от бой, осакатят или пречукат, освен ако твоят план не е такъв, разбира се. Затова, моля те, Господи, осветявай пътя ни и изпълни сърцата ни с любов. А сега ще приключвам, но държа линията отворена както винаги. Казвам „Амин“.

— Амин! — откликна Близнака, явно успокоен, че молитвата се оказа много по-кратка от обичайните постижения на Скорпиона.

— Амин — изхлипа Викрам и обърса една сълза с опакото на юмрука си.

— Астагфирулла — измърмори Абдула. Прости ми, Аллах.

— Е, какво ще кажете да похапнем? — предложи бодро Близнака. — Нищо не може да те настрои да се направиш на свиня така, както малко религия, нали така?

В този миг Абдула се наведе и прошепна в лявото ми ухо:

— Погледни бавно… Не, бавно! Погледни там, зад магазинчето за фъстъци, до ъгъла. Виждаш ли го? Твоята изненада, братко Лин. Виждаш ли го?

И тогава една прегърбена фигура, която ни наблюдаваше от сенките под един навес, привлече все още усмихнатия ми поглед.

— Идва тук всеки ден — шепнеше ми Абдула. — И не само тук — и на други места, където ходиш. Наблюдава те. Чака и те наблюдава.

— Викрам! — измънках. Исках и някой друг да потвърди онова, което виждаха очите ми. — Виж! Там, на ъгъла!

— Какво да видя, пич?

Щом забеляза, че я гледам, фигурата се отдръпна в сенките, а после се обърна и се заотдалечава с куцукане, все едно цялата лява страна на тялото й бе схваната.

— Не го ли видя?

— Не, пич. Кого да видя? — измрънка Викрам, който се беше изправил и се взираше нататък, където се взирах и аз с безумен поглед.

— Това е Модена! — провикнах се и се втурнах след куцукащия испанец. Не погледнах към Викрам, Абдула и Зодиакалните. Не откликнах на вика на Викрам. Не мислех какво правя и защо го гоня. В ума ми имаше само една мисъл, един образ, една дума. Модена.

Той вървеше бързо и познаваше добре улиците. Докато хлътваше в скрити входове и почти невидими пролуки между сградите, ми хрумна, че вероятно бях единственият чужденец в града, който познаваше тези улици не по-малко добре. Всъщност и индийците, които можеха да го проследят, бяха малцина — само няколко улични викачи, крадци и наркомани. Той се мушна в една дупка, която някой беше пробил във високата каменна стена, за да може да се минава от едната улица на другата. Заобиколи преграда, която изглеждаше солидна, тухлена, но беше направена от опънато изрисувано платно. Минаваше за по-пряко през импровизирани магазинчета в покрити безистенчета и лъкатушеше из лабиринта от изпрани и проснати да съхнат яркоцветни сарита.

И после допусна грешка. Шмугна се в една тясна уличка, окупирана от бездомни обитатели на тротоара и техните роднини. Познавах я добре. Около стотина мъже, жени и деца живееха в тази преустроена уличка. Спяха на смени върху паважа в обширното заградено пространство между стените на няколко съседни сгради. Всичко останало вършеха в дългото, тъмно и тясно помещение, в което се бе превърнала уличката. Модена куцукаше между седящите и стоящи групички, между котлони, бараки за къпане и едно одеяло, на което няколко мъже играеха карти. И в края на улицата-стая свърна наляво вместо надясно — в уличката без изход, преградена от няколко глухи стени. Беше съвсем тъмно и тя завършваше с остра чупка, завиваща покрай слепия ъгъл на друга сграда. Понякога се криехме там, за да купуваме от наркопласьори, на които нямахме пълно доверие, защото там се влизаше и излизаше само от едно място. Завих зад ъгъла, едва на няколко крачки след него, спрях задъхан, напрегнах очи и се взрях в мрака. Не го виждах, но знаех, че трябва да е там, вътре.