Грегъри Робъртс - Шантарам

Погледнах Салман и той кимна, точно както би кимнал Кадер.

— Мисля, че Чуха е от онези типове, които създават лошо име на престъпността.

Салман и Фарид прихнаха и се задавиха с чая, а после се обърсаха с кърпички.

— Добре — намръщи се Санджай, но очите му още светеха. — И какво… точно … не харесваш в него?

Отново погледнах Салман. Той ми се ухили и вдигна вежди и да обичам издевателите.

— Издевател, Санджай. Той напада хора, които знае, че не могат да му излязат насреща, и взема от тях, каквото си иска. В моята страна наричаме такива хора издеватели, защото те наистина издевателстват над по-слабите и ги ограбват.

Санджай погледна Фарид и Салман с израз на объркана невинност.

— Не виждам проблема — каза той.

— Да, знам, че ти нямаш проблем с това. Приемам го. Не мога да очаквам всички да мислят като мен. Знам, че много мъже успяват така. Но това, че го разбирам, не означава, че ми харесва. Срещал съм такива в затвора. Двама от тях се опитаха да издевателстват над мен. Намушках ги. Никой от другите повече не се опита. Мълвата плъзна. Само опитай да издевателстваш над този тип и ще пробие дупка в теб. И така ме оставиха на мира. Точно това е. Ако бяха продължили да издевателстват над мен, щях да ги уважавам повече. Аз не бих престанал да се боря с тях — пак щях да ги коля, така е, но щях да ги уважавам повече, докато ги коля. Питай сервитьора тук, Сантош, какво мисли за Чуха. Дошли тук миналата седмица, Чуха и хората му, и го смачкали за петдесет кинта.

„Кинти“ наричахме в Бомбай рупиите. Петдесет рупии бяха толкова, колкото знаех, че Санджай оставя обикновено за бакшиш и на по-добрите шофьори на таксита.

— Тоя тип, ако вярваш на глупостите му, е шибан милионер — продължих, — а издевателства над скромен, работещ човек като Сантош за петдесет кинта. Това не го уважавам. А и вдън душата си, Санджай, мисля, че и ти не го уважаваш. Аз няма да предприема нищо. Това не е моя работа. Чуха си трупа печалбите, като мачка хората. Това го разбирам. Но ако някога се опита да издевателства над мен, ще го заколя. При това с удоволствие, човече.

Никой не каза нищо. Санджай присви устни, извъртя длан нагоре и погледна Салман, после Фарид. После и тримата избухнаха в смях.

— Ти го попита! — изкиска се Фарид.

— Добре де, добре — отстъпи Санджай. — Не попитах, когото трябва. Лин е луд, йаар . Хрумват му безумни идеи. Той замина — за Афганистан с Кадер, човече! Защо ли попитах човек, толкова луд, че да замине? Въртеше клиниката в жопадпати и не изкара от нея нито грош. Напомни ми за това, братко Лин, ако пак се обърна към теб по делови въпрос, на ?

— Има и още нещо — додадох с каменно лице.

— Ей, Бхагван ! — възкликна Санджай. — Имало и още нещо!

— Ако се замислиш за девизите, ще разбереш откъде съм стигнал до това.

— Девизите ли? — възрази Санджай и накара приятелите си да избухнат в още по-силен смях. — Какви шибани девизи, йаар ?

— Знаеш за какво ти говоря. Девизът или мотото на бандата Уалидлала е „Пахилей шахад, таб джулм“ . Мисля, че ще съм прав, ако го преведа като „Дърво медът, после безчинствата“, или дори „зверствата“. Правилно ли е? И не си ли го казват помежду си като свой девиз?

— Да, да, точно такъв е, човече.

— А какъв е нашият девиз? Девизът на Кадер?

Те се спогледаха и се усмихнаха.

— „Саач аур Химат“ — изговорих го вместо тях на глас. — „Истина и смелост“. Познавам мнозина, на които ще допадне девизът на Чуха. Ще го сметнат за хитър и забавен. Освен това той звучи безмилостно и те ще решат, че е суров. Но на мен не ми допада. Допада ми девизът на Кадер.

Разнесе се бръмчене на „Енфийлд“, аз вдигнах очи и видях как Абдула паркира пред чайната и ми махва. Време беше да тръгвам.

Бях казал истината — така, както я виждам, и бих се подписал под всяка дума, но вдън душата си знаех, че аргументът на Санджай, макар и да не бе по-добър, ще се окаже по-силен от моя. Бандата Уалидлала под ръководството на Чуха бе бъдещето на всички мафиотски съвети, в известен смисъл, и всички ние го знаехме. Уалид все още оглавяваше Съвета от негово име, но беше стар и болен. Бе преотстъпил толкова много власт на Чуха, че той беше младият управляващ дон. Чуха беше агресивен, преуспяваше и печелеше нови територии чрез завладяване или принуда през няколко месеца. Рано или късно, ако Салман не се съгласеше да се обедини с Чуха, това разширяване щеше да доведе до открит конфликт и щеше да избухне война.