Грегъри Робъртс - Шантарам

И това беше добро. Беше правилно. Оставих сълзите да потекат. Оставих сърцето си да се разбие заради обичта на моя баща — като високите вълни зад гърба ми, които се хвърляха с гърди към вълнолома и кървяха по широката бяла алея.

Думата „мафия“ идва от сицилийската дума за хвалба. Ако попитате някой сериозен мъж, който си изкарва прехраната със сериозни престъпления, той ще каже, че тъкмо това — хвалбата, гордостта — в края на краищата ни вкарва в гроба. Но ние така и не се учим. Може би е невъзможно да нарушаваш закона, без да се хвалиш на някого. Може би е невъзможно да си извън закона, без да се гордееш с това. В последните дни на старата мафия, братството, което Кадербай бе създал, предвождал и управлявал, несъмнено имаше много хвалба и не по-малко гордост. Но тогава за последен път някой от нас от подземния престъпен свят на Бомбай би могъл да каже напълно честно: „Гордеем се, че сме гангстери“.

Кадер Хан беше мъртъв от близо две години, но неговите правила и принципи определяха всекидневните действия на основания от него мафиотски Съвет. Кадер мразеше хероина, отказваше да търгува с него и не позволяваше на никого, освен на безнадеждно пристрастените улични наркомани да го продават в контролираните от него райони. Проституцията също го отвращаваше. Според него тя обиждаше жените, унижаваше мъжете и опозоряваше квартала, където се вършеше. Полусферата на неговото влияние обхващаше всички улици, паркове и сгради на територията на няколко квадратни километра. В това малко царство всеки мъж или жена, които се занимаваха с проституция и порнография скришом или дискретно, рискуваха да си навлекат заслужено наказание. И така продължи и при новия Съвет, оглавен от Салман Мустаан.

Старият Собхан Махмуд, все още официален глава на Съвета, беше тежко болен. През годините след смъртта на Кадер той преживя два удара, които бяха увредили силно речта му и способността му да се движи. Съветът го премести в крайбрежната къща на Кадер във Версова — същата, в която аз преживях абстиненцията заедно с Назир. Погрижиха се да осигурят на възрастния дон най-доброто лечение и настаниха там семейството и прислугата му.

Назир бавно обучаваше племенника на Кадер, младия Тарик, за водеща роля. Въпреки потеклото на момчето, зрелостта и необикновената му сериозност (никой друг — мъж или момче — не ми напомняше толкова за Халед с мрачната си пламенност), решиха, че Тарик е твърде млад да претендира за място в Съвета и дори да присъства на събранията. Вместо това Назир му възложи задължения и отговорности, които постепенно го запознаваха със света, който можеше да управлява един ден. Във всяко практическо отношение Салман Мустаан беше донът, новият Хан, ръководителят на Съвета, и управляваше мафията на Кадербай. А Салман, по свидетелствата на всички, които го познаваха, беше човек на Кадербай телом и духом. Той управляваше действията на клана, все едно властелинът с прошарените коси все още бе жив и го съветваше и предупреждаваше на лични срещи всяка нощ.

Повечето мъже подкрепяха безрезервно Салман. Те разбираха наложените принципи и бяха съгласни, че си струва да се запазят. В нашата част на града думите „гунда“ и „гангстер“ не бяха обидни. Местните знаеха, че нашият клон от мафията пази улиците от хероина и престъпленията на сладострастието по-добре от полицията. Полицията в края на краищата беше податлива на подкупи и дори мафиотският клан на Салман се оказа в уникалното положение да я подкупва — същите тези ченгета, на които сводниците и наркопласьорите плащаха да извръщат очи, когато блъснеха някой непокорен пласьор на хероин в тухлена стена или смачкаха с чук ръцете на някой порнограф.

Старците в квартала си кимаха и сравняваха относителното спокойствие на улиците с хаоса, бушуващ по улиците на останалите квартали. Децата вземаха пример от младите гангстери и понякога обявяваха някой от тях за местен герой. Ресторантите, баровете и другите заведения посрещаха на драго сърце хората на Салман като пазители на мира със сравнително високи морални критерии. А доносничеството в неговия район, обемът доброволно предоставена на полицията информация — сигурен индикатор за популярността или недоволството на хората — беше по-ниска, отколкото навсякъде другаде в огромния и бушуващ Бомбай. Ние имахме гордост, имахме принципи и почти наистина бяхме доблестните мъже, които си представяхме, че сме.