Грегъри Робъртс - Шантарам

Естествено аз се надявах, че Съветът на Кадер под ръководството на Салман ще победи. Но знаех, че ако победи, щеше да бъде невъзможно да претендира за територията на Чуха, без да поеме търговията с хероин, жени и порно. Просто в нея имаше твърде много пари. А парите, ако натрупат достатъчно висока купчина, са нещо като политическа партия — прави колкото добрини, толкова и злини, дава твърде много власт в твърде малко ръце. И колкото повече се приближаваш до тях, толкова повече се омърсяваш. В дългосрочна перспектива Салман можеше: или да се оттегли от борбата с Чуха, или да го победи и да стане като него. „Съдбата винаги ти дава две възможности за избор — каза веднъж Джордж Скорпиона. — Тази, която трябва да избереш, и тази, която избираш“.

— Хей, обаче това няма нищо общо с мен! — казах аз и станах да си вървя. — Честно, на мен не ми пука дали е така, или иначе. Транспортът ми дойде. Хайде, доскоро.

Излязох, сподирван от протестите на Санджай и смеха на приятелите му, заглушил тракането на порцелановите и стъклените чаши.

— Бахинчуд! Ганду! — провикна се Санджай. — Не може така да ми прецакаш веселбата и да си тръгнеш, йаар , връщай се!

Щом стигнах до Абдула, той запали мотора и го изправи, готов да потегли.

— Много бързаш за тренировка. — Настаних се на седалката зад него. — Спокойно, колкото и бързо да стигнем, аз пак ще те победя, братко.

От девет месеца тренирахме заедно в една малка, тъмна, потна и много сериозна зала, близо до Слонската порта на кея „Балард“. Беше гунда фитнес зала, открита от Хюсеин, едноръкия оцелял от битката на Кадер с убийците Сапна. Имаше тежести и лежанки, постелка за джудо и боксов ринг. Миризмата на мъжка пот — и прясна, и застояла — попила в шевовете на кожените ръкавици, колани и обтегачи, така лютеше на очите, че се насълзяваха, а залата беше единственото място в квартала, презряно от плъховете и хлебарките. По стените и дървения под имаше петна от кръв, а младите гангстери, които тренираха там, за седмица тренировки се сдобиваха с повече рани и увреждания, отколкото спешното отделение на градска болница в гореща съботна нощ.

— Не днес — засмя се Абдула през рамо и зави с мотора в по-бързата лента. — Днес няма да се бием, Лин. Ще те водя на едно място, където те чака изненада. Хубава изненада!

— Това ме притесни — извиках в отговор. — Каква изненада?

— Помниш ли, когато те заведох при доктор Хамид? Помниш ли онази изненада?

— Да, спомням си.

— Е, по-хубава е от нея. Много по-хубава.

— Ъхъ. Е, не ме успокои кой знае колко. Намекни ми още нещо.

— Помниш ли, когато ти пратих мечока за прегръщане?

— Кано. Естествено, че помня.

— Е, много по-хубава е!

— Лекар и мечок — надвиках аз ръмженето на мотора. — Голямо пространство ги разделя, братко. Още един жокер.

— Ха! — засмя се той и спря на един светофар. — Ето какво ще ти кажа — изненадата е толкова хубава, че ще ми простиш всичките си страдания, докато си ме мислел за мъртъв.

— Прощавам ти, Абдула.

— Не, братко Лин. Знам, че не ми прощаваш. Имам твърде много белези и направо ме смачкваш на бокс и на карате.

Не беше вярно — никога не бях го удрял толкова силно, колкото той удряше мен. Въпреки че оздравяваше добре и беше много заякнал, той още не бе възстановил напълно свръхестествената си сила и харизматичната си жизненост отпреди престрелката. А когато събличаше ризата си, за да се боксира с мен, приличаше на раздран от нокти на диви зверове и горен с нажежени клейма, а това винаги ме караше да контролирам ударите си. Но не му го признавах.

— Добре — засмях се. — Щом така ще играеш, не ти прощавам!

— Но когато видиш тази изненада, ще ми простиш напълно, от все сърце! — засмя се и той с мен. — Стига си ме разпитвал и ми кажи какво каза Салман на Санджай за онова прасе Чуха?

— Как разбра, че сме говорили за това?

— Виждам погледа на Салман — извика ми той. — А Санджай, той ми каза тази сутрин, че иска да моли Салман пак да завъртят бизнес с Чуха. Е, какво каза Салман?

— Знаеш отговора — отвърнах малко по-тихо, щом спряхме заедно с движението.

— Това е добре! Нушкур’Аллах. Слава на Бога.

— Ти много мразиш Чуха, нали?

— Не го мразя — изясни той и продължи с потока от коли. — Само искам да го убия.

Мълчахме, вдишвахме топлия вятър и гледахме как черният бизнес върви по улиците, по които толкова често бяхме скитали. Всяка минута около нас се случваха по стотина едри и дребни измами и сделки и всички ни бяха познати.