Грегъри Робъртс - Шантарам

Когато попаднахме в задръстване зад един закъсал автобус, аз огледах тротоара и забелязах Тадж Радж, джебчия, който обикновено работеше около „Портата“, близо до хотел „Тадж Махал“. Преди години го бяха нападнали с мачете и беше оцелял. Почти му отрязали главата. Заради раната говореше с продран шепот, а главата му бе килната под такъв неуравновесен ъгъл, че когато кимаше утвърдително, бе готов да се катурне. Играеше играта „препъвам се-падам-пипам“ заедно с приятеля си Индра, който играеше онзи, който се спъва. Индра, известен и като Поета, говореше почти винаги в римувани куплети. Те въздействаха с красотата си — тоест първите няколко строфи, но неизменно стигаха до описания на секс и намеци толкова извратени и гнусни, че дори и закоравели в поквареността си мъже се мръщеха, като ги чуят. Легендата твърдеше, че Индра някога декламирал стиховете си по микрофон по време на уличен фестивал и успял да изгони от пазар „Колаба“ и купувачите, и продавачите. Дори и полицаите, разправяха, се свивали от ужас, докато най-сетне умората не надвила Поета. И когато той млъкнал да си поеме дъх, се юрнали и го хванали: Познавах и двамата мъже и ги харесвах, въпреки че не ги допусках на повече от лакът разстояние до джобовете си. И разбира се, когато автобусът най-сетне оживя със стон и колите запълзяха напред, видях как Индра се прави на слепец — не беше най-доброто му изпълнение, но ставаше — и се препъва в един чужденец. А Тадж Радж, отзивчивият минувач, помогна и на двамата да станат и освободи чужденеца от бремето на портфейла му.

— Защо? — попитах, след като отново потеглихме.

— Какво „защо“?

— Защо искаш да убиеш Чуха?

— Знам, че е имал среща… с онези мъже от Иран — извика Абдула през рамо. — Хората разправят, че била чисто делова… Санджай, той казва, че била чисто делова. Но аз мисля, че е нещо повече. Мисля, че той работи с тях срещу Кадер Хан. Срещу нас. Затова, Лин.

— Добре! — извиках, доволен, че собствените ми предчувствия за Чуха се потвърждават, но и разтревожен за буйния си ирански приятел. — Но не предприемай нищо без мен, ясно?

Той се засмя, извърна се и ми показа белозъбата си усмивка.

— Абдула, говоря сериозно. Обещай ми!

— Тик хаин , братко Лин! — провикна се той в отговор. — Когато му дойде времето, ще ти се обадя!

Той спря мотора и го паркира пред кафене „Странд“, едно от любимите ми места за закуска, близо до пазар „Колаба“.

— Какво става, по дяволите? — попитах, щом се запътихме към пазара. — Да ти имам изненадата, та аз идвам тук всеки ден!

— Знам — отвърна той и се усмихна загадъчно. — И не само аз го знам.

— Това пък какво значи?

— Ще разбереш, братко Лин. Ето ги приятелите ти.

Заварихме Викрам Пател и Зодиакалните Джорджовци, Скорпиона и Близнака, разположили се удобно върху пълни с леща чували до сергия за бобови растения да пият чай от стъклени чаши.

— Хей, пич! — поздрави ме Викрам. — Вземай чувал и се настанявай!

Двамата с Абдула се ръкувахме с всички и седнахме на реда от чували. Джордж Скорпиона махна на един продавач на чай да донесе още две чаши. Често бях зает с паспортите по цяла нощ, защото Кришна и Вилу, и двамата с малки деца в разрастващите се семейства, бяха започнали да се редуват, за да могат денем да остават по няколко безценни часа у дома. Работата с „книгите“ и други задължения към Съвета на Салман ми пречеха да ходя в „При Леополд“ толкова често, както едно време. Когато можех, се срещах с Викрам и Джорджовците близо до апартамента на Викрам, в края на пазар „Колаба“. Викрам ходеше там почти всеки ден, след като обядва с Лети. Той ми носеше новините от „При Леополд“ — Дидие се влюбил пак, Ранджит, новият приятел на Карла, печелел популярност — а Джорджовците ме осведомяваха какво се случва по улиците.

— Мислехме, че днеска няма да дойдеш, пич — каза Викрам, щом донесоха чая.

— Абдула ме докара — отвърнах и се намръщих, щом забелязах тайнствената усмивка на приятеля си. — Попаднахме в задръстване. Обаче си струваше. Наблюдавах от първия ред номера на Тадж Радж и Индра с препъването на булевард „Махатма Ганди“. Шоуто си го биваше.

— Нашият Тадж Радж вече не е такъв, какъвто беше — отбеляза Близнака и запокити гласните в името в Южен Лондон. — Вече не е толкова чевръст. Откакто стана злополуката, преценката за времето малко му куца. Но това е обяснимо, нали така? Та те едва не отрязаха проклетата му глава и тъй нататък, та нищо чудно, че преценката му за времето нещо прави засечки.