Грегъри Робъртс - Шантарам

— Това е нощен клуб или поне филмовата версия на такъв. Героят открадва скъпоценен камък от богат политик, мисля… нещо такова… и тича тук да се скрие. Гледа как момичето, Кими, изпълнява голям танцов номер, и се влюбва в нея. Когато идват ченгетата, тя скрива камъка в перуката си. Останалият филм е за това как той се опитва да се доближи до нея, за да си върне камъка.

Тя замълча и се загледа в лицето ми, опитваше се да разгадае изражението ми.

— Той е… сигурно мислиш, че е тъповат.

— Не, не мисля — засмях се. — Харесва ми. Харесвам всичко това. В реалността този тип просто ще я пребие и ще си прибере камъка. Може и да я застреля даже. Боливудската версия повече ми допада.

— И на мен — усмихна се и тя. — Много. Сглобиха всичко това от боядисано платно и тънички летви и то е… все едно създават мечти, нещо такова. Знам, че звучи лигаво, но говоря сериозно. Обичам този свят, Лин, и не искам да се връщам в другия.

— Хей, Лин! — провикна се глас зад гърба ми. Беше Чандра Мехта, единият от продуцентите. — Да ти се намира една минутка?

Оставих Лиса с немските туристи и отидох с Чандра Мехта под металната подпора, крепяща сложна конструкция с ярки прожектори. Той беше с бейзболна шапка, нахлупена наопаки, и натискът на стегнатата лента правеше пухкавото му лице още по-кръгло. Избелелите сини джинси „Левис“ бяха закопчани под издутия му корем, почти скрит от дългата му риза-курта. Беше се изпотил в леко влажния въздух на покритата снимачна площадка.

— Здрасти, мъжки. Как е? Щеше ми се да те видя, йаар . — Говореше с придихание, заговорнически. — Да излезем на чист въздух. Тука направо ще се сваря, йаар .

Докато се разхождахме между сградите с метални покриви, костюмирани актьори пресичаха пътя ни заедно с мъже, понесли декори и снимачна техника. По едно време група от девет красиви танцьорки, облечени в екзотични костюми с пера, ни подмина на път към снимачната площадка. Те ми извъртяха главата и принудиха и тялото ми да се обърне, докато оправя отново посоката. Чандра Мехта дори не ги погледна.

— Слушай, Лин, за какво исках да говоря с теб… — Той докосна лакътя ми, както крачехме. — Та значи, имам един приятел, той се занимава с бизнес, върти много сделки в САЩ. Ачаа , как да го кажа… Той има проблем с обмяната в долари на приходите си в рупии, йаар . Аз, така да се каже, се надявах, че ти… Едно птиченце ми каза, че си услужлив, когато парите не текат.

— Предполагам, че тези пари трябва да са в щатски долари, когато текат правилно?

— Да — усмихна се той. — Много се радвам, че разбираш проблема му.

— Доколко е заприщен притокът?

— О, мисля, че около десет хиляди ще отприщят много хубаво нещата.

Казах му курса на щатския долар при Халед Ансари и той се съгласи. Уредих си среща с него на следващия ден на снимачната площадка. Той трябваше да донесе рупиите — много по-дебела пачка банкноти, отколкото американската валута — в мека раница, готова да я взема с мотора. Скрепихме сделката с ръкостискане. Помнейки, че представлявам господаря Абдел Кадер Хан — човек, чието име не биваше да споменава нито Мехта, нито аз — стиснах малко по-грубо ръката му. Причиних му съвсем малка болка, само прищракване, но тя подчерта строгия поглед зад дружелюбната ми усмивка.

— Ако ще се дъниш, Чандра, изобщо не се захващай — предупредих го, докато болката пулсираше от стиснатата ръка към очите му. — Никой не обича да се подпичкват с него, а най-малкото приятелите ми.

— О, но разбира се, че няма , баба! — пошегува се той, но не успя да потуши тревожната искра в очите си. — Няма проблеми. Кои бахт наи! Не се безпокой! Много съм ти благодарен, че можеш да помогнеш на мен, на моя… какво да кажа, да помогнеш на моя приятел за неговия проблем, йаар .

Тръгнахме обратно към залата и заварих Лиса с колегата продуцент на Мехта, Клиф де Суза.

— Здрасти, човече! Ти ставаш! — изтърси Клиф за поздрав, хвана ме подръка и ме помъкна към масите на „нощния клуб“. Погледнах Лиса, но тя само вдигна ръце в жест, който казваше „Сам се оправяй, приятел.“

— Какво става, Клиф?

— Трябва ни още един мъж, йаар . Трябва ни мъж, гора, да седне между тия две хубавици.

— О, не, не ви трябва — възразих му и се опитах да се изтръгна от хватката му, без да го обидя. Бяхме на масата. Двете германки станаха и се опитаха да ме издърпат на стола между тях. — Не мога! Аз не играя! Стеснявам се пред камера! Не мога!

— Na, komm’schon! Hor’auf! 12 12 От немски — Хайде, де! Престани! — Бел.ред. — възпротиви се едното от момичетата. — Нали ти вчера ни разправяше колко било лесно, на ?