Грегъри Робъртс - Шантарам

— Здравейте — казах, след като Лиса ни запозна. — Това навън вашата апаратура ли е? Фургоните и кабелите? Филм ли снимате?

— Сигурно, йаар — отвърна тя със звучните гласни на бомбайския акцент, които обичах и се улавях, че несъзнателно имитирам. — Режисьорът отиде някъде с танцьорките. Това ужким е тайна, йаар , но целият проклет екип вече се разприказва. Имаме четирийсет и пет минути почивка — макар че, да ви кажа, нашият човек има нужда от десет пъти по-малко време, съдейки по онова, което ми разправят за неговото мъжество.

— Добре — плеснах аз с ръце. — Така ще имаме време за обяд.

— Майната му на обяда, дай първо да се напушим, йаар — отхвърли предложението ми Калпана. — Имаш ли хеш?

— Да — вдигнах рамене аз. — Имам.

— С кола ли си?

— С „Булет“.

— Добре, да отидем в моята. На паркинга е.

Излязохме от хотела и седнахме да пушим в нейния нов фиат.

Докато свивах джойнта, тя ми каза, че била асистент на продуцента на този и още на няколко филма. Едно от задълженията й било да се грижи за прослушванията за малки роли във филмите. Възложила с договор задачата на агент по кастинга, но му било трудно да намира чужденци за дребните декоративни роли без реплики.

— Калпана заговори за това миналата седмица, докато вечеряхме — обобщи Лиса, когато Калпана запуши. — Каза ми, че нейните хора не можели да намерят чужденци за ролите във филма — нали се сещаш, масовката в някоя сцена в дискотека или на парти, или например британци от времето на британското владичество и така нататък. И аз… се сетих за теб.

— Аха.

— Ще ни е много от помощ, ако можеш да ми намериш гора, когато ни трябват — Калпана ми отправи явно добре отрепетиран похотлив поглед. Отрепетиран или не, свърши страшна работа. — Осигуряваме им такси да ги кара до снимките и да ги връща вкъщи. В почивката им осигуряваме пълен обяд. Плащаме по около две хиляди рупии дневно на човек. Плащаме на теб толкова, плюс бонус на глава. Ти колко ще им платиш, това си е твоя работа. Повечето са навити да се снимат без пари и много се изненадват, когато разберат, че всъщност ние им плащаме да се снимат.

— К’во ще кажеш? — попита ме Лиса. Очите й блестяха през розовия филтър на опиянението.

— Заинтересован съм.

Мислите ми се завъртяха около възможните допълнителни ползи от това предложение. Някои бяха очевидни. Кинаджиите си живееха доста охолно, летяха често и вероятно от време на време щяха да им трябват долари и документи на черно. Ясно ми беше, че работата с прослушванията е важна за Лиса. Само по себе си това беше причина да се ангажирам. Тя ми харесваше и се радвах, че и тя ме харесва.

— Добре — заключи Калпана, отвори вратата и излезе на паркинга. Върнахме се в хотелското фоайе, и тримата скрили очите си зад слънчеви очила. Ръкувахме се на същото място, където се срещнахме преди половин час.

— Вие обядвайте, а аз се връщам на снимачната площадка — каза тя. — В балната зала сме. Когато се нахраниш, последвай кабелите и ще ме намериш. Ще те запозная с хората и можеш да започнеш веднага. Трябват ни няколко чужденци за утрешните снимки, тук. Двама мъже и две мадами, йаар . Руси, шведски тип, ако успееш да намериш. Хей, това беше кашмирски хеш, на! Лин, ние с тебе чудничко ще се разберем. Чао! Чао , бейби.

В ресторанта двамата с Лиса напълнихме чиниите си с връх и седнахме обърнати към морето да ядем.

— Калпана е готина — каза ми тя между хапките. — Адски е саркастична понякога и е страшно амбициозно момиче, недей да бъркаш за това, но е пряма и истински приятел. Когато ми каза за тази работа с прослушванията, веднага се сетих за теб. Помислих си, че ти може би… ще се справиш…

— Благодаря. — Погледнах я в очите. Опитвах се да разчета мислите й. — Признателен съм ти. Искаш ли да си мой партньор в това?

— Да — отвърна бързо тя. — Надявах се… Надявах се, че ще искаш.

— Можем да си поделим работата — предложих. — Не мисля, че ще имам проблеми с набирането на чужденци за снимки, но не ми се занимава с останалото. Ти можеш да го вършиш, ако искаш. Можеш да организираш превоза им, да се грижиш за тях на снимачната площадка, да им плащаш и прочие. Аз ще ги навивам, оттам нататък ги поемаш ти. Ще се радвам да работя с теб, ако те интересува.

Тя се усмихна. Усмивката й беше добра — от онези, които ти се иска да съхраниш.

— С най-голямо удоволствие — отвърна тя възторжено и се изчерви под загара. — Наистина имам нужда да се заема с нещо, Лин, и мисля, че съм готова. Когато Калпана ми подметна за това с кастинга, исках да се хвана веднага, но много се притеснявах да се заема сама. Благодаря ти.