Грегъри Робъртс - Шантарам

— О, я стига! — смутена отсече тя ухилено. — Това ми е най-убийственият тоалет. Трябваше да интервюирам Васант Лал. Сега излизам.

— Движиш се сред много влиятелни кръгове. — Спомних си снимките на политика популист. Изказванията му, подстрекаващи към насилие в града, бяха довели до бунтове, палежи и убийства. Всеки път, когато го видех по телевизията или попадах на поредната му фанатична реч във вестника, той ме подсещаше за жестокия безумец, нарекъл се Сапна — легална политическа версия на убиеца психопат.

— Горе в апартамента му беше същинско змийско гнездо, баба, казвам ти. Но си направих интервюто. Той има слабост към големите цици. — Тя притисна пръст до устните ми. — Не казвай нито дума !

— Хей! — вдигнах аз ръце и заклатих глава, за да я усмиря. — Аз… нищичко не казвам, йаар . Абсолютно нищичко. Аз гледам, ако нямаш нищо против, и ми се ще да имах три очи, но за казване — нищо не казвам!

— Копеле такова! — процеди тя, като се смееше през стиснатите зъби. — Ужас, какво става с тоя свят, човече, щом един от големците на града не иска да говори с теб , но дава двучасово интервю на циците ти? Мъжете са перверзни копелета, не мислиш ли?

— Тук ме хвана, Кавита — въздъхнах.

— Шибани прасета, йаар .

— Не мога да го оспоря. Като си права, значи си права.

Тя ме изгледа подозрително.

— Ти какво така стана толкова сговорчив бе, Лин?

— Слушай, къде отиваш?

— Какво?

— Къде отиваш? Сега.

— Смятах да хвана такси до града. Сега живея близо до фонтан „Флора“.

— Какво ще кажеш да те закарам с мотора? Искам да поговорим. Искам да ми помогнеш в един проблем.

Кавита не ме познаваше добре. Очите й бяха с цвета на кората на канелено дърво, изпъстрени със златни искрици. Тя ме огледа с тези очи от горе до долу. Съдебномедицинският преглед не успя да й вдъхне точно вдъхновено доверие.

— Какъв проблем? — попита.

— Свързан с едно убийство — отвърнах. — Искам да напишеш за това статия за първа страница. Ще ти разкажа всичко у вас. А по пътя ти можеш да ми разкажеш за Васант Лал — ще трябва да ми крещиш от задната седалка, за да го изкараш от мислите си, на ?

Около четирийсет минути по-късно седяхме в нейния апартамент на четвъртия етаж в сграда без асансьор в края на квартал „Форт“, до фонтана „Флора“. Беше малко апартаментче със сгъваемо легло, нещо като кухня и стотина шумни съседи. Затова пък можеше да се похвали с разкошна баня, достатъчно голяма, че да побере пералня и сушилня и да остане достатъчно място. Имаше и балкон със старинен парапет от ковано желязо, гледащ към оживения широк площад около фонтана.

— Той се казва Ананд Рао — започнах да й разказвам, отпивайки от силното еспресо, което тя ми приготви. — Делеше колиба в бордея с един мъж на име Рашид. Бяха ми съседи, когато живеех там. После жената на Рашид и сестра й дойдоха от тяхното село в Раджастан. Ананд се изнесе, за да има място за Рашид и сестрите.

— Чакай малко — прекъсна ме Кавита. — По-добре да го запиша.

Тя стана и отиде до голямо бюро, отрупано с най-различни неща. Взе бележник, химикалка и касетофон. Беше се преоблякла в свободни шалвари и потник. Докато я гледах как ходи и следях бързите й, целенасочени, грациозни движения, за пръв път осъзнах колко е красива. Когато се върна, нагласи касетофона и се настани, подвила крака на креслото, готова да пише, тя забеляза как я гледам.

— Какво? — попита.

— Нищо — усмихнах се. — И така, Ананд Рао се запознал с жената на Рашид и със сестра й и те му станали симпатични. Били срамежливи, но приветливи, весели и мили. Сега си мисля, чета го между случките, че Ананд си паднал малко по сестрата. Както и да е, един ден Рашид казва на жена си, че единственият начин да си уредят живота и да отворят малкото магазинче, за което мечтаят, е той да си продаде бъбрека, единия си бъбрек, в една частна болница, за която знае. Тя не е съгласна, но той успява да я убеди, че това е единственият им шанс. Е, връща се той от болницата, и й казва, че има една добра новина и една лоша. Добрата е, че определено искат бъбрек. Лошата — че не искат мъжки бъбрек, а бъбрек от жена .

— Така — въздъхна Кавита, клатейки глава.

— Да. Онзи бил принц. Както И да е — жена му е уплашена, обяснимо, но Рашид я убеждава и тя се съгласява на операцията.

— Знаеш ли къде се е случило? — попита Кавита.

— Да. Ананд Рао проверил всичко и съобщил на Касим Али, първенеца на бордея, пълни подробности. Е, след като жената на Рашид се връща от болницата, Ананд чува за случилото се и побеснява. Той познава добре Рашид — делили са колиба две години, нали си спомняш, и знае, че той е мошеник. Търси му сметка, но не стигат доникъде. Рашид страшно се възмущава, полива се с газ и казва на Ананд Рао да го запали, щом не му вярва и го мисли за толкова лош. Ананд го предупреждава да се грижи за жените и го оставя.