Грегъри Робъртс - Шантарам

— Може би ти ще ми го преразкажеш — той кимна, загледан в игривите пръски на фонтана. Лактите му почиваха на облегалките на бяло тръстиково кресло, а пръстите на ръцете му, образували покрив на храм, опираха в устните и сребристосивите му мустаци.

— А… разбира се. Ти казваше, че цялата Вселена се движи към някаква върховна сложност. Така е от самото и начало, а физиците го наричат „тенденция към усложняване“. И… всичко, което тласка това и му помага, е добро, а всяко нещо, което му пречи, е зло.

— Много добре — Кадер ми се усмихна с вдигната вежда и както често ставаше, не бях сигурен дали изразява одобрение, или се подиграва, или и двете. Изглежда, той никога не изразяваше чувство, без донякъде да е примесено с неговата противоположност. Това може би е валидно за всички нас. Но при него, господаря Абдел Кадер Хан, беше невъзможно да разбереш какво мисли или чувства към теб. Единствения път, когато видях цялата истина в очите му, на една заснежена планина, наречена Възнаграждение за мъката, вече беше твърде късно. Повече никога не я видях.

— И тази окончателна сложност може да бъде наречена Бог или Вселенски дух, или Върховната сложност, както пожелаеш — додаде той. — Аз самият нямам проблем да я наричам Бог. Цялата Вселена се движи към Бог с тенденцията към върховната сложност, която е Бог.

— Но това все още не ми дава отговор на въпроса, който ти зададох миналия път. Как решаваш дали дадено нещо е добро, или зло?

— Вярно. Тогава ти обещах отговор на този много добър въпрос, млади господине Лин, и ще го получиш. Но първо трябва ти да ми отговориш на един въпрос. Защо е лошо да убиваш?

— Е, аз не мисля, че винаги е лошо да убиваш.

— А… — въздъхна той и кехлибарените му очи засияха със същата иронична усмивка. — Е, трябва да ти кажа, че винаги е лошо да се убива. Това ще се изясни по-нататък в нашата дискусия. Засега се съсредоточи върху типа убийство, което според тебе е лошо, и ми кажи защо е лошо.

— Ами, това е незаконното отнемане на живот. — Според чий закон?

— Според закона на обществото. Законите на страната — отвърнах. Усещах как философската почва се измъква изпод краката ми.

— Кой създава тези закони? — попита ме той любезно.

— Политиците прокарват законите. Криминалните закони — се наследяват от… от цивилизацията. Законите срещу неправомерното убийство идват чак от… може би чак от пещерните времена.

— А защо убийството е било нещо лошо за тях?

— Искаш да кажеш… Е, аз бих казал, защото се живее веднъж. И щом имаш само една възможност, да ти я отнемат винаги е ужасно.

— И бурята с гръмотевици е ужасна. Това прави ли я нередна или зла?

— Не, разбира се, че не — отвърнах аз, пораздразнен. — Виж, не знам защо е нужно да знаем какво стои зад законите против убийството. Живеем един живот и ако отнемеш живот без сериозно основание, ти извършваш нещо лошо.

— Да — отвърна той търпеливо. — Но защо то е лошо?

— Просто е, това е всичко.

— Дотам стигаме всички — заключи Кадер сериозно, сложи ръка върху китката ми, отпусната на облегалката на стола, и започна да подчертава с потупване най-важните точки. — Ако питаш хората защо убийството или което и да било друго престъпление е лошо, те ще ти кажат, че то е против закона или че Библията, Упанишадите, Коранът, Пътят от осем стъпки на Буда, родителите им или някакъв друг авторитет твърдят, че то е лошо. Но те не знаят защо е лошо. Това, което казват, може да е вярно , но те не знаят защо е вярно.

За да проумеем всяко умишлено деяние или последица, трябва най-напред да зададем два въпроса. Първо, какво ще се случи, ако всички вършеха това? Второ, дали то помага , или пречи на движението към сложността?

Назир влезе заедно с един прислужник и Кадер млъкна. Прислужникът донесе сладък черен чай „Сюлеймани“ във високи чаши и различни неустоими сладкиши, подредени на сребърен поднос, а Назир погледна Кадербай въпросително, а после, с неприкрита омраза — и мен. Кадер им благодари и те отново ни оставиха сами.

— В случая с убийството… — продължи Кадер, след като отпи от чая през бялата бучка захар. — Какво ще се случи, ако всички убиваха хора? Дали това ще помага, или ще пречи? Кажи ми.

— Очевидно ако всеки убива хора, ще се изтребим. Значи… няма да помага.

— Да. Човешките същества са най-сложно структурираната материя, която познаваме, но ние не сме крайното постижение на Вселената. И ние ще се развиваме и променяме заедно с останалата Вселена. Но ако убиваме безразборно, няма да стигнем дотам. Ще изтребим нашия вид и цялото продължило милиони… милиарди години развитие, довело до нас, ще бъде загубено. Същото може да се каже и за кражбата. Какво щеше да стане, ако всички крадяха? Дали това би ни помагало, или би ни пречело?