Грегъри Робъртс - Шантарам

А я имаше и Карла. Тя беше изчезнала, докато бях в затвора, и никой не знаеше къде е отишла. Нямах представа къде в целия огромен свят бих могъл да я търся. Но тя обичаше Бомбай. Знаех го. Струваше ми се разумно да се надявам, че може да се върне. И аз я обичах. Бях покрусен — чувство, което през тези месеци беше по-силно дори от любовта ми — че тя сигурно мислеше, че съм я изоставил. Че съм взел каквото искам, когато се любихме, и съм я зарязал. Не можех да продължа, без да я видя пак и да й обясня какво се беше случило онази нощ. Затова останах в града — на една минута пеш от мястото, където се бяхме срещнали за първи път, и я чаках да се върне.

Огледах се из притихналия заслушан ресторант и улових погледа на Викрам. Той ми се усмихна и поклати глава. Усмивката му бе съкрушена, а очите му преливаха от непролети сълзи, И все пак се усмихна, за да ме утеши, да ме подкрепи, да ме включи в смутената си скръб. И от тази усмивка аз внезапно проумях, че и още нещо ме задържаше тук. Най-накрая разбрах, че сърцето, индийското сърце, за което той говореше — земята, където цар е сърцето — е онова, което ме задържаше, когато толкова предчувствия ми подсказваха, че трябва да бягам. А за мен сърцето бе градът. Бомбай. Градът ме беше прелъстил. Бях влюбен в него. Някаква част от мен бе измислена от него и съществуваше единствено защото бях живял там — в него, като мумбайкер , бомбаец.

— Гадна работа, йаар — смотолеви Викрам, когато се върна при нас. — Много кръв ще се пролее тази година, йаар . По радиото казаха, че банди на Партията на Конгреса скитат из Делхи от къща на къща и търсят повод за бой със сикхите.

И тримата се умълчахме, всеки потънал в своите размисли и тревоги. После Дидие се обади:

— Мисля, че имаме новина за теб — каза той тихо и отново ни хвърли в действителността.

— За затвора ли?

— Oui.

— Казвай.

— Не е много. Няма да добави много към онова, което вече знаеш — че е бил влиятелен човек, както ти каза твоят покровител Абдел Кадер.

— Каквото и да е, Дидие, все е повече от това, с което разполагам.

— Както кажеш. Има един… мой познат… който трябва да ходи в полицейския участък в „Колаба“ всеки ден. Днес по-рано говорихме и той спомена чужденеца, който бил затворен там преди няколко месеца. Прякорът, с който те нарече, беше Тигровата захапка. Не мога да си представя как си си спечелил подобен прякор, Лин, но бих рискувал да предположа, че историята не е съвсем ласкателна, non ? Alors , той ми каза, че Тигровата захапка — ти — си бил предаден от жена.

— Каза ли ти име?

— Не. Попитах го и той каза, че не знае коя е. Каза, че е млада и много красива, но това последното може и да си го е измислил.

— Доколко може да се разчита на този твой познат ?

Дидие присви устни и изпухтя.

— На него може да се разчита, че лъже, мами и краде. Боя се, че само дотолкова, но в тези неща проявява чудна предвидимост. Мисля си обаче, че няма основания да лъже. Мисля, че си станал жертва на жена, Лин.

— Е, значи ставаме двама, йаар . И ти, и аз, братко — додаде Викрам. Той допи бирата си и запали една от дългите, тънки черути — пури с отрязани краища, които пушеше колкото, за да се наслади на дима, толкова и защото много отиваха на костюма му.

— Излизаш с Летиша вече три месеца — отбеляза Дидие. Раздразнителното му изражение издаваше дълбока антипатия. — Какъв ти е проблемът?

— Ти ми кажи! Излизам с нея навсякъде и още не мога да стигна до първа база! Дори не съм на стадиона! Майната му на стадиона,_йаар — дори и в околностите не съм! Това маце ме убива. Тази любов_ ме убива. Тя ми се дърви. А аз съм страшно надървен, братко, ама — нищо! Кълна ти се, ще експлодирам !

— Знаеш ли, Викрам… — Очите на Дидие отново блеснаха хитро и весело. — Аз имам една стратегия, която може да ти свърши работа.

— Дидие, човече, всичко съм готов да опитам! В сегашното положение, след тая работа с Индира, трябва да се възползвам от всеки шанс, докато мога. Кой знае къде ще сме всички ние утре, на ?

— Да, да… Внимание. Този план изисква голяма дързост, внимателно планиране и точна преценка за времето. Ако проявиш нехайство, може да ти струва живота.

— Моят… моят живот ?

— Да. Не се залъгвай. Но ако успееш, мисля, че ще спечелиш сърцето й завинаги. Ти… как се казваше… навит ли си да опиташ?

— Аз съм най-навитото копеле в цялата проклета кръчма, йаар . Да чуем!

— Смятам, че сега е моментът да си тръгна, преди да сте се задълбочили — прекъснах ги аз, станах и се ръкувах с двамата. — Благодаря ти за сведението, Дидие. Признателен съм ти. И един съвет за теб, Викрам — какъвто и план да изпробваш с Лети, започни с това да зарежеш фразата „цицоресто английско маце“ . Всеки път, когато я наречеш така, тя потръпва, сякаш току-що си удушил зайченце.