Грегъри Робъртс - Шантарам

— Аз им донесох — побърза да отговори Хамид, защото ОРТ-разтворът беше доставен нелегално от прокажените на Кадербай.

— Когато споделих подозренията си, че имаме холера, той донесе лекарството и ми обясни как се използва — допълних. — Но не е лесно. Някои от хората са толкова болни, че го повръщат.

ОРТ, или оралната рехидратираща терапия, беше разработена от Джон Роди, учен, работил с лекарите — местни и от УНИЦЕФ — в Бангладеш в края на 60-те и началото на 70-те. Оралният рехидратиращ разтвор, разработен от него, съдържаше дестилирана вода, захар, обикновена сол и други минерали, смесени в специална пропорция. Роди знаел, че онова, което убива хората, заразени от холерната бактерия, е обезводняването. Грозният факт е, че те повръщат и дрискат до смърт. Той открил, че разтвор от вода, сол и захар ги поддържа живи достатъчно дълго, че бактериите да напуснат организма им. По молба на доктор Хамид прокажените на Ранджит ми доставиха кашони с разтвора. Нямах представа колко можехме да получим, нито от колко ще имаме нужда.

— Можем да ви доставим разтвор — каза Санджип Джайоти. — Можем да ви ги доставим възможно най-бързо. Положението в града е тежко, но ще се погрижа екип от доброволци да пристигне тук веднага щом можем да ги изпратим. Това ще бъде мой приоритет. Успех.

Потънали в мрачно мълчание, ние го наблюдавахме как последва помощника си и напусна бордея. Всички се страхувахме.

Касим Али Хюсеин пое властта. Той обяви дома си за команден център. Свикахме там събрание и около двайсет мъже и жени се събрахме, за да измислим план. Холерата се предава главно по водата. Бактерията Vibrio cholerae се разпространява чрез заразена вода, настанява се в тънкото черво и предизвиква треската, диарията и повръщането, водещи до обезводняване и смърт. Решихме да пречистим водата в бордея, като започнем с резервоарите, а после минем към гърнетата и кофите във всяка от седемте хиляди колиби. Касим Али извади пачка рупии, дебела колкото мъжко коляно, даде я на Джони Пурата и му възложи да купи таблетки за пречистване на водата и други необходими лекарства.

Тъй като в локвите и вадите из целия бордей се беше събрала много дъждовна вода, те също представляваха развъдници за бактериите. Решихме на стратегически места по пътеките в коптора да се изкопаят вериги от плитки канали. Щяхме да ги напълним с дезинфектант и да изискваме от всеки преминаващ да мине през дълбоката до глезените антисептична канавка. На определени точки щяха да бъдат поставени пластмасови кошчета за безопасно изхвърляне на отпадъци. На всички домакинства щеше да се раздаде антисептичен сапун. В чайните и ресторантите щяхме да организираме кухни за супа, които да осигуряват безопасна варена храна и стерилизирани чаши и купички. Възложихме на екип да изнася труповете и да ги откарва с каруца до болницата. Моята задача беше да следя за употребата на орално рехидратиращия разтвор и да подготвям партидите.

Всички тези начинания бяха мащабни, а отговорностите — тежки, но нито един мъж или жена на събранието не се поколеба да ги поеме. Характерно за човешката природа е, че най-добрите качества, които бързо излизат наяве по време на криза, често най-трудно се проявяват във времена на покой и благоденствие. Контурите на всички наши добродетели се оформят от бедите. Но имаше и друга причина, твърде далечна от добродетелта, за желанието да се нагърбя със задачите — причина, която се коренеше в срама. Моята съседка Радха боледува тежко два дни, преди да почине, а аз през цялото това време дори не подозирах. Бях смазан от чувството, че гордостта и високомерието ми са виновни по някакъв начин за болестта, че моята клиника бе изградена върху надменност — моята надменност, позволила на болестта да се размножава в петната на самонадеяността. Знаех, че нищо от стореното или пренебрегнатото от мен не е причинило епидемията. Знаех и че болестта щеше да нападне бордея рано или късно, със или без мен. Но не можех да се отърся от чувството, че самодоволството ми някак ме е превърнало в съучастник.

Само преди седмица празнувах с танци и пиене факта, че когато отворих малката си клиника, не дойде никой. Нито един мъж, жена или дете от всички онези хиляди, които се нуждаеха от моята помощ. Опашката за лечение, започнала със стотици преди девет месеца, най-сетне бе намаляла до нито един. И този ден аз танцувах и пих с Прабакер, сякаш бях излекувал целия бордей от болестите и неразположенията му. Сега, докато бързах по разкаляните пътеки към десетките болни, това празненство ми се струваше глупост и суета. Този срам бе примесен с вина. През двата дни, докато съседката ми Радха е лежала и умирала, аз се подмазвах на туристите в техните петзвездни хотели. Докато тя се е гърчела и мятала на влажния пръстен под, аз виках руум сървиса, за да поръчам още сладолед и палачинки.