Грегъри Робъртс - Шантарам

Прабакер погледна тъмната пътека покрай разнебитените колиби, където мъждукаше светулката на Джозефовия фенер. После пак ме погледна — само очите и зъбите му се виждаха, макар че стояхме съвсем близо един до друг.

— Добре ли си, Лин?

— Нищо ми няма — засмях се.

— Да не си пил тая вечер дару като пияницата Джозеф?

— Не, наистина, нищо ми няма. Хайде де, ти вечно ми даваш определения за всичко. Тази вечер разговаряхме за страданието и ми е интересно да знам какво мислиш ти за това?

— Лесна работа — страданието е като си гладен, нали така? Като си гладен, за каквото и да е, значи страдание. Като не си гладен за нищо, значи няма страдание. Но това всеки го знае.

— Да, сигурно е така. Лека нощ, Прабу.

— Лека нощ, Лин.

Той се отдалечи, като си пееше, и знаеше, че никой от хората, които спяха в опърпаните колиби наоколо, не би имал нищо против. Знаеше, че ако се събудят, ще го послушат и пак ще се унесат в сън с усмивка на уста, защото пее за любов.

— Събуди се, Лин! Хей, Линбаба, събуди се веднага! Едно око се отвори и се втренчи в увисналия над него кафяв балон, на който бе изрисувано лицето на Джони Пурата. Окото се затвори. — Разкарай се, Джони.

— Здравей и на теб, Лин — изкикоти се той, вбесяващо щастлив. — Трябва да станеш.

— Лош човек си ти, Джони. Жесток и лош човек. Махай се.

— Лин, един човек пострада. Трябва ни аптечката ти и също и ти, добрият лекар.

— Още е тъмно бе, човек — изпъшках. — Два часът сутринта е. Кажи му да дойде, като се съмне и съм жив.

— О, разбира се, ще му го кажа и той ще си отиде, но мисля, че е редно да знаеш, че кръвта му изтича много бързо. Но ако трябва още да спиш, ще го изгоня с бой от вратата ти още на момента, като го прасна два-три пъти с чехъла ми.

Тъкмо бях изплувал на брега на дълбокия вир на страха, когато думите_ „кръвта му изтича“_ ме издърпаха навън. Седнах и схванатият ми хълбок ме накара да се намръщя. Леглото ми, като повечето легла в бордея, представляваше едно одеяло, сгънато двойно и постлано на утъпканата пръст. Намираха се и плетени рогозки, но те не бяха практични. Заемаха твърде много пространство в малките колиби, въшките, бълхите и разни други вредители бързо ги нападаха, а плъховете ги намираха за неустоими. След дълги месеци спане на земята бях съвсем свикнал с това, но хълбоците ми бяха доста кльощави и всяка сутрин се събуждах схванат.

Джони държеше фенер току до лицето ми. Примигах, бутнах го встрани и видях още един мъж, приклекнал на вратата и протегнал ръка напред. На ръката му имаше голяма рана и от нея бликаше кръв — кап-кап-кап в една кофа. Все още полусънен, се вторачих глупаво в жълтата пластмасова кофа. Мъжът си беше донесъл кофа, за да не изцапа пода на колибата ми с кръв, и това кой знае защо ме разтревожи повече, от раната.

— Извинете за безпокойството, господин Лин — каза младежът.

— Това е Амир — изсумтя Джони Пурата и звучно зашлеви ранения по тила. — Ама че е тъп, Лин. Сега той се извинява за безпокойството. Заслужаваш да си сваля чехъла и да те почерня от бой, та и да те посиня!

— Боже, каква гадост! Раната е тежка, Джони. — Беше дълга и дълбока порезна рана от рамото почти до върха на лакътя. Голямо триъгълно парче кожа с формата на ревер на сако бе започнало да се отлепя. — Трябва му лекар. Раната трябва да се зашие. Трябваше да го заведеш в болницата.

— Болница ная — изпъшка Амир. — Нахин, баба!

Джони го плясна по ухото.

— Млъкни, тъпако! Той няма да отиде в болница, нито на доктор, Лин. Той е нагъл тип, гунда. Страх го е от полицията. Нали така, бе тъпако! Страх те е от полицията, на ?

— Недей да го удряш, Джони, това никак не помага. Как се случи?

— Биеха се. Неговата банда с другата банда. Бият се с ножове и сатъри, тия уличните гангстери, и накрая така става.

— Другите започнаха. С Евиното дразнене! — изхленчи Амир. „Евино дразнене“ наричаха обвиненията в сексуален тормоз според индийския закон, които обхващаха престъпления от обидни думи до физическо насилие. — Предупредихме ги да престанат. Нашите жени не можеха да се разхождат безопасно. И само заради това се сбихме с тях.

Джони вдигна широката си длан и накара Амир да млъкне. Понечи да удари пак младежа, но като видя намръщената ми физиономия, неохотно се спря.

— Мислиш, че това е основание да се биете с ножове и сатъри, а, тъпако? Майка ти много ще се зарадва, че си спрял Евиното дразнене и са те накълцали на парченца, на ? Много ще се зарадва! А сега искаш Линбаба да те закърпи и да ти поправи хубаво ръката. Срамота за тебе!