Грегъри Робъртс - Шантарам

Докато седях там, в стаята със сводестия таван и усетих бодването на ревността, когато той се усмихна на Фарид и го похвали, аз разбрах: макар Кадербай да бе казал на първата ни среща, че ме приема за свой син, всъщност аз го бях приел за свой баща. И докато разговорът около мен продължаваше, аз изговорих думите, съвсем ясно, с тайния глас на молитвите и заклинанията… Татко, татко, татко мой…

— Ти не споделяш удоволствието ни от разговора на английски език, чичо Собхан — обърна се Кадербай към набития, прошарен възрастен мъж, който му седеше отдясно. — Затова те моля да отговоря вместо теб. Ти ще кажеш: „Знам, че Коранът ни казва как греховете ни и извършените от нас неправди са причината за нашите страдания“, нали?

Собхан Махмуд заклати утвърдително глава и очите му блеснаха изпод рунтавия корниз на побелелите му вежди. Като че предположението на Кадербай за неговото становище по темата го забавляваше.

— Ти би казал, че животът според правилните принципи на учението на Свещения Коран ще прогони страданието от живота на добрия мюсюлманин и ще го отведе във вечното блаженство на рая, щом свършат земните му дни.

— Всички знаем какво мисли чичо Собхан — намеси се нетърпеливо Абдул Гани. — Никой от нас няма да възрази на твоите доводи, чичо джи , но ми позволи да кажа, че ти си малко склонен към крайности, на ! Добре си спомням онзи път, когато наби младия Махмуд с бамбукова пръчка, задето той плака, когато майка му умря. Вярно е, разбира се, че не бива да се съмняваме във волята на Аллаха, но е човешко да проявяваме мъничко състрадание в такива случаи, не е ли така? Но както и да е — онова, което ме интересува, е твоето мнение, Кадер. Моля те, кажи ни какво мислиш ти за страданието?

Никой не промълви дума и не помръдна. Изострянето на фокуса и вниманието се усещаше осезателно в краткото мълчание, докато Кадербай обмисляше отговора си. Всеки от мъжете имаше собствено мнение и способности за красноречие, ала оставах с ясното впечатление, че, обикновено последната дума казваше Кадербай. Усетих, че неговият отговор ще определи тона и може би дори ще стане отговорът, който тези мъже биха дали, ако отново се зададе въпросът за страданието. Изражението му беше безстрастно, а очите му — скромно сведени, но той бе твърде умен и усещаше страхопочитанието, което вдъхва на другите. Когато го опознах по-добре, открих, че жадно се интересуваше от това какво мислят другите за него и винаги безпогрешно усещаше собствената си харизма и въздействието й върху околните: и как всяка произнесена от него дума, отправена към всекиго, освен към Господ, бе представление. Той хранеше въжделението да промени света навеки. Никоя негова дума или постъпка, дори и тихото смирение в гласа му, когато той ни заговори тогава, не бяха случайни, не бяха нищо друго, освен точно изчислена частица от неговия план.

— На първо място бих искал да направя обобщение, а после да го поясня с по-подробен отговор. Позволявате ли ми? Добре. Тогава, към обобщението — аз мисля, че страданието е способът, чрез който подлагаме на изпитание любовта си. Всяко страдание, без значение дали е дребно, или мъчително голямо, в някакъв смисъл е изпитание на любовта. В повечето случаи страданието е също и изпитание на нашата обич към Бога. Това е първоначалното ми твърдение. Иска ли някой да го обсъди, преди да продължа?

Огледах лицата им, едно подир друго. Някои посрещаха изказването му с одобрителна усмивка, други кимаха в съгласие, а трети бяха набърчили съсредоточено чела. Всички явно много искаха Кадербай да продължи.

— Много добре, ще премина към по-подробния си отговор. Свещеният Коран ни казва, че всичко във вселената е свързано помежду си и че дори и противоположностите са обединени по някакъв начин. Мисля, че има две неща за страданието, които трябва да запомним, и те са свързани с удоволствието и болката. Първото е: че болката и страданието са свързани, но не са едно и също. Болката може да съществува и без страдание, а е възможно и да страдаш, без да изпитваш болка. Съгласни ли сте?

Той огледа съсредоточените, притихнали в очакване лица и забеляза одобрение.

— Разликата между тях, мисля, е следната: че онова, на което ни учи болката — например, че огънят изгаря и е опасен — неизменно е индивидуално, само за нас; но онова, на което ни учи страданието, е, което ни обединява като единно човечество. Ако не страдаме от нашите болки, то ние не сме постигнали познание за нищо, освен за самите себе си. Болката без страдание е като победа без борба. Ние не научаваме от нея нищо, което да ни направи по-силни, по-добри или да ни доближи до Бога.