Грегъри Робъртс - Шантарам

Направете го в моя прослава, на Сапна. Аз съм законът.“

Имаше и още, много повече — всичко в същия дух. Отначало ми се стори абсурдно и понечих да се усмихна. Тишината в стаята и напрегнатите, съсредоточени погледи, вперени в мен, задушиха усмивката и я превърнаха в гримаса. Разбрах, че те приемат всичко това много сериозно. За да спечеля време, защото не знаех какво иска Гани от мен, прочетох отново това налудничаво бълнуване. Докато четях думите, си спомних, че някой беше изписал името Сапна на стената в Селото в небето, двайсет и три етажа над земята. Спомних си какво казаха Прабакер и Джони Пурата за жестоките убийства в името на Сапна. Продължителната тишина и умисленото очакване в стаята ме изпълниха с тревожното усещане за заплаха. Космите по ръцете ми настръхнаха, а по улея на гръбнака ми запълзя гъсеница от пот.

— Е, Лин?

— Моля?

— Как ви се струва?

Цареше такава тишина, че се чувах как преглъщам. Те искаха да им дам нещо и очакваха то да е добро.

— Не зная какво да кажа. Тоест, толкова е абсурдно, толкова нелепо, че е трудно да го възприемеш насериозно.

Маджид изсумтя и прочисти шумно гърлото си, а после свъси дебелите си черни вежди над дебела черна бръчка.

— Ако наричате разпорването на човек от слабините до гърлото и разпръскването на органите и кръвта му из цялата къща сериозно , значи въпросът е сериозен.

— Сапна ли го е извършил?

— Последователите му са го извършили, Лин — отвърна вместо него Абдул Гани. — И това, и поне още шест подобни убийства този месец. Някои са дори още по-страховити.

— Чувал съм хората да говорят за Сапна, но си мислех, че е само слух, градска легенда. Не съм чел нищо за него във вестниците, а аз чета вестници всеки ден.

— Към този въпрос се подхожда по много внимателен начин — обясни Кадербай. — Властите и полицията помолиха вестниците за съдействие. Те съобщават за случаите така, все едно не са свързани един с друг — като убийства по време на обикновени обири, които нямат връзка помежду си. Но ние знаем, че са ги извършили последователите на Сапна, защото думата Сапна е била изписана с кръвта на жертвите по стените и по пода. И въпреки потресаващата жестокост на нападенията, почти нищо ценно не е било откраднато от жертвите. Засега този Сапна не съществува официално. Но е само въпрос на време всички да узнаят за него и за това какво се върши в негово име.

— И вие… вие не знаете кой е той?

— Ние много се интересуваме от него, Лин — отвърна Кадербай. — Какво мислите за този плакат? Появил се е на много пазари и в много бордеи и е написан на английски, както виждате. На вашия език.

Усетих лек намек на обвинение в последните две думи. Макар, че нямах абсолютно нищо общо със Сапна и не знаех почти нищо за него, лицето ми се зачерви — онова особено виновно изчервяване на напълно невинния човек.

— Не знам. Май не мога да ви помогна с нищо.

— Стига де, Лин — скастри ме Абдул Гани. — Все трябва да ви хрумва нещо. Това с нищо не ви задължава. Хайде де, не се притеснявайте. Просто кажете първото нещо, което ви идва наум.

— Ами… — подех неохотно. — Първото нещо е, че според мен този Сапна… или човекът, който е написал този плакат… е християнин.

— Християнин! — разсмя се Халед. Той беше млад, може би на трийсет и пет, с къса тъмна коса и кротки зелени очи. Плътен белег се извиваше в гладка дъга от лявото ухо до ъгълчето на устата му и парализираше едната страна на лицето му. Тъмната му коса бе преждевременно прошарена с бяло и сиво. Лицето му беше интелигентно и чувствително, белязано повече от гнева и омразата, отколкото от раната от нож на бузата. — Та нали те уж обичат враговете си, а не ги изкормят!

— Остави го да довърши — усмихна се Кадербай. — Продължавайте, Лин. Какво ви кара да мислите, че Сапна е християнин?

— Не съм казал, че Сапна е християнин, а само че този, който е написал това, използва християнски думи и фрази. Вижте ето тук, в първата част, където се казва „Аз дойдох“… и… „Сторете го в моя прослава“ — подобни изрази има в Библията. А ето тук, в третия абзац… „Аз съм истината в техните лъжовни думи, аз съм светлината в мрака на тяхната алчност, моят кървав път е вашата свобода“ — той перифразира нещо. „Аз съм Пътят, и Истината, и Светлината…“ — и това е също от Библията 11 11 Героят смесва два евангелски цитата — „Аз съм пътят, и истината, и животът“ (Йоан 14:6) и „Аз съм светлината на света“ (Йоан 18:2). — Бел.прев. . После, най-накрая той казва… „Блажени убийците, защото те ще откраднат живот за мен“ — това е по подобие на Проповедта на планината. Всичко това е взето от Библията, а сигурно има и още, но не го разпознавам. Но всичко е променено, все едно този тип, който го е писал, който и да е той, взема откъси от Библията и ги пренаписва отзад напред.