Грегъри Робъртс - Шантарам

Идваха от всички части на Индия — от Асам и Тамил, от Карната — кан и Гуджарати, хора от Тривандрум, Биканер и Конарак. По време на мусона още пет хиляди души се наместваха в и без това претъпкания бордей. Като извадим пространството, заето от оборите за животните, магазините, складовете, улиците, пътеките и тоалетните, оставаха по два квадратни метра за всеки мъж, жена или дете от нас.

По-голямата пренаселеност от обичайната създаваше напрежения и допълнителни трудности, но общо взето, към новодошлите се отнасяха с търпимост. Никога не чух някой да предложи да не им помагаме и да не ги приемаме. Единственият сериозен проблем всъщност идеше отвън. Тези допълнителни пет хиляди човека и хилядите, които се приютяваха в другите бордеи с наближаването на мусона, живееха на улицата и пазаруваха, колкото и малко да купуваха, от магазините наоколо. Покупките им сами по себе си бяха обикновени — мляко, чай, хляб, цигари, зеленчуци, газ, детски дрешки и така нататък. Но общо те струваха много пари и съставяха значителен дял от търговията на местните магазини. След като се преместеха в бордеите обаче, новодошлите бяха по-склонни да харчат парите си в десетките дюкянчета вътре в бордея. Незаконните магазинчета предлагаха почти всичко, което можеше да се купи и в законните магазини в престижните търговски квартали. Имаше магазини за хранителни стоки, дрехи, масла, боб, газ, алкохол, хашиш и дори електроуреди. Бордеят до голяма степен задоволяваше нуждите си и по преценката на Джони Пурата — финансов и данъчен съветник на предприятията в него — обитателите му харчеха по двайсет рупии вътре в селището си срещу всяка рупия, изхарчена извън него.

Това намаляване на продажбите навън и успехът на процъфтяващите дюкянчета в бордея дразнеше собствениците на магазини и дребните бизнесмени. Когато заплахата от дъждовете прогони в бордеите дори и тротоарните обитатели, неприязънта им прерасна в гняв. Те обединиха сили с местни хазяи, агенти по имотите и други, които се страхуваха и противопоставяха на това разрастване. Събраха средства, наеха две банди главорези от кварталите извън „Колаба“ и им платиха да нападат снабдителите на дюкянчетата в коптора. Хората, които се връщаха от големите пазари с колички, пълни със зеленчуци, риба и сухи стоки за магазинчетата, бяха тормозени, стоката им беше повреждана и понякога дори бяха нападани.

Лекувах няколко деца и младежи, тормозени от бандите. Обитателите на бордея не можеха да разчитат на полицията за помощ — на ченгетата бе платено да проявят късогледство — и затова се обединиха, за да се защитят. Касим Али създаде детски бригади, които обикаляха границите на бордея като патрул, и няколко взвода от силни младежи, които придружаваха хората до пазара и обратно.

Вече бяха станали няколко сблъсъка. Всички знаехме, че когато дойде мусонът, насилието ще нарасне. Напрежението все повече се усилваше. Но войната със собствениците на магазини не обезкуражи обитателите на бордея. Точно обратното, популярността на собствениците на дюкяни вътре в бордея значително нарасна. Те станаха едва ли не герои и откликнаха със специални разпродажби, намаляване на цените и карнавална атмосфера. Гетото беше жив организъм — за да отблъсне външните заплахи, то произвеждаше антитела: кураж, солидарност и онази отчаяна и величествена любов, която обикновено наричаме инстинкт за самосъхранение. Ако бордеят претърпеше провал, не оставаше нищо друго.

Един от младежите, ранен при нападение над наши снабдители, работеше на строежа край бордея. Името му беше Нареш. Беше на деветнайсет години. Гласът му и увереното чукане по отворената врата на колибата ми прекъснаха моето кратко и спокойно усамотение, когато приятелите и съседите ми последваха Кано и мечкарите навън от бордея. Нареш не изчака да му отговоря, а влезе в колибата и ме поздрави на английски:

— Здравей, Линбаба. Всички разправят, че си прегърнал мечката.

— Здравей, Нареш. Как е ръката ти? На преглед ли идваш?

— Ако имаш време, да. — Той мина на марати, родния си език. — Излязох в почивка, трябва да се върна на работа след петнайсет-двайсет минути. Но мога да дойда друг път, ако си зает.

— Не, няма проблеми. Ела, седни, ще я прегледам.

Бяха порязали ръката на Нареш над лакътя с остър бръснач. Раната не беше дълбока и би трябвало да заздравее бързо, нужна беше само превръзка. Ала нечистотиите и влагата на работното му място увеличаваха риска от инфекция. Превръзката, която му бях сложил само преди два дни, беше замърсена и пропита от пот. Махнах я и я сложих в найлонов плик, за да я хвърля по-късно в някой от общите огньове.