Грегъри Робъртс - Шантарам

Раната бе започнала да заздравява добре, но беше сърдито червена, с жълтеникави петънца. Прокажените на Кадербай ме бяха снабдили с десетлитров контейнер хирургически дезинфектант. Измих си ръцете с него, а после почистих и раната, като я изстъргах така, че не остана и следа от бялата инфекция. Сигурно болеше, но Нареш го понесе с каменно лице. След като раната засъхна, я напудрих с антибиотик и я превързах с чиста марля и бинт.

— Прабакер ми каза, че онази вечер едва си се измъкнал от полицията, Нареш — подхвърлих, запъвайки се, на развален марати, докато работех.

— Прабакер има разочароващия навик да казва истината на всички — намръщи се Нареш.

— На мен ли го казваш — отвърнах бързо и двамата се разсмяхме.

Също като повечето жители на Махаращра, и Нареш се радваше, че се опитвам да науча езика му, и също като повечето от тях той говореше бавно и много внимателно, за да ме насърчава да го разбера. Между марати и английския, както ми се струваше, нямаше нищо общо — никакви прилики и познати думи, както между английския и немския, например, или английския и италианския. Но все пак марати се учеше лесно, защото жителите на Махаращра бяха поласкани, че искам да го науча, и имаха голямо желание да ми го преподават.

— Ако продължаваш да крадеш с Асиф и бандата му, ще те хванат — казах аз по-сериозно.

— Знам, но се надявам да не ме хванат. Дано Просветленият е на моя страна. Заради сестра ми е. Виж, моля се нищо лошо да не се случи с мен, защото не крада заради себе си, а заради сестра си. Тя скоро ще се омъжва и нямаме средства да изплатим обещаната зестра. Аз съм длъжен да я осигуря. Аз съм най-големият син.

Нареш беше храбър, умен, трудолюбив и добър с децата. Колибата му не беше много по-голяма от моята, но той я делеше с родителите си и шестима братя и сестри. Спеше навън, на твърдата земя, за да има вътре повече място за по-малките. На няколко пъти бях посещавал дома му и знаех, че цялото му имущество на света се побираше в едно найлоново пликче — един кат груби дрехи, чифт прилични панталони и риза за официални случаи и за посещенията в храма, книга с будистки стихове, няколко снимки и тоалетни принадлежности. Нищо друго нямаше. Всяка спечелена на работата или от дребни кражби рупия той даваше на майка си и при нужда искаше от нея дребни суми. Не пиеше, не пушеше и не играеше комар. Бедняк без перспектива да преуспее скоро, той нямаше приятелка и шансът му да си намери беше съвсем малък. Единственото развлечение, което си позволяваше, бе да отиде на някое евтино кино с колегите от работата веднъж седмично.

Но въпреки всичко той беше весел и оптимистично настроен младеж. Понякога, когато се прибирах през бордея късно нощем, го виждах да спи свит на пътеката пред семейната колиба. Мършавото му младо лице бе отпуснато в уморена усмивка.

— А ти, Нареш? — попитах го, докато закопчавах превръзката с безопасна игла. — Кога ще се ожениш?

Той се изправи и започна да сгъва и разгъва тънката си ръка, за да отпусне бинта.

— След като се омъжи Пунам, остават още две сестри за омъжване — обясни той с усмивка, като клатеше глава. — Първо трябва да омъжим тях. В този наш Бомбай беднякът трябва да търси съпрузи, преди да си потърси съпруга. Смахнато е, нали? Амчи Мумбай, Мумбай амчи! Това е нашият Бомбай, и Бомбай е наш!

И той излезе, без да ми благодари, както беше обичайно за хората, които лекувах в колибата си. Знаех, че тези дни ще ме покани на вечеря у тях или ще ми донесе подарък — плод или някакво специално благовоние. Хората показваха благодарността си, вместо да я изказват, и аз вече го бях приел.

След като Нареш излезе от къщата ми с чиста превръзка, няколко души, които го бяха видели, дойдоха за лечение. Приех ги един по един — ухапвания от плъхове, треска, инфектирани обриви, гъбички. С всекиго побъбрих и научих клюките, постоянно кръжащи из уличките и канавките като вездесъщи вихрушки.

Последната ми пациентка бе възрастна жена, придружена от племенницата си. Оплакваше се от болки в гърдите отляво, но крайностите на индийската скромност твърде усложняваха прегледа. Помолих момичето да извика и други, за да ми помогнат. Две нейни млади приятелки дойдоха в колибата ми. Те опънаха дебело одеяло между мен и жената и напълно я скриха от погледа ми. Момичето застана до леля си така, че да може да гледа над одеялото и да ме вижда, а аз седнах от другата страна. После започнах да докосвам собствените си гърди тук и там, а младата племенница повтаряше движенията ми по гърдите на леля си.