— Невъзможно!
— Pas du tout 69 69 Pas du tout (фр.) — Ни най-малко! — Б.пр.
! Не сте ли виждали в мюзикхоловете да имитират с поразителен успех знаменитости? Нищо по-лесно от това да се представи известна личност. Да се дублира министър-председателят на Англия е далеч по-лесно, отколкото Джон Смит от Клапъм, да кажем. Що се отнася до „дубльора“ на О’Мърфи, на него никой няма да му обърне голямо внимание до отпътуването на министър-председателя и тогава той може да изчезне. От Черинг Крос той отива с колата право на мястото, където се срещат неговите приятели. Влиза като О’Мърфи, а излиза като съвсем друг човек. О’Мърфи е изчезнал, оставяйки след себе си много подозрителни следи.
— Но човекът, който е играл ролята на министър-председателя, е видян от всички.
— Но не и от някого, който го познава лично или отблизо. А Даниълс го е предпазил от всякакъв контакт с хора. Още повече че лицето му е било бинтовано и всичко необичайно в поведението му би могло да се отдаде на факта, че е още в състояние на шок вследствие на опита за убийство. Господин Макадам страда от гърло и преди сериозно изказване винаги щади колкото се може повече гласа си. Да се поддържа измамата до Франция, е било много просто. А там това би било неизпълнимо и невъзможно, ето защо министър-председателят изчезва. Полицията на тази страна бърза да мине оттатък Ламанша и никой не се занимава с подробностите на първото покушение. За да се поддържа илюзията, че отвличането е станало във франция, Даниълс е вързан и упоен по много убедителен начин.
— А човекът, който е играл ролята на министър-председателя?
— Освобождава се от маскировката. Той и мнимият шофьор могат да бъдат задържани като подозрителни, но на никого не може да мине и през ум да ги подозира като главни действащи лица в тази драма и накрая ще ги освободят поради липса на доказателства.
— А истинският министър-председател?
— Заедно с О’Мърфи е откаран направо в дома на госпожа Евърард в Хемпстед, така наречената леля на Даниълс. В действителност тя е фрау Берта Ебентал и полицията я търси от известно време. Един малък ценен подарък, който им правя, да не говорим за Даниълс. О, планът му е бил хитър, но той не е взел предвид интелигентността на Еркюл Поаро!
Смятам, че приятелят ми заслужи да му бъде простена моментната суетност.
— Кога за първи път започнахте да подозирате истината?
— Когато заработих по верния начин — отвътре! Тази история със стрелбата като че нямаше връзка с покушението, но когато научих, че в резултат на това министър-председателят е заминал с превързана глава, започнах да разбирам. А когато посетих местните болници между Уинзор и Лондон и открих, че никой, който отговаря на описанието ми, не е бил превързван същата сутрин, бях вече сигурен. Останалото беше детска игра за ум като моя!
На следната сутрин Поаро ми показа телеграма, която току-що беше получил. Липсваше адрес на подателя и подпис. Телеграмата гласеше:
„Навреме“
Съшия ден вечерните вестници поместиха информация за конференцията на съюзниците. Особено внимание се обръщаше на вдъхновената реч на господин Дейвид Макадам, направила дълбоко впечатление и изпратена с продължителни аплодисменти.
Изчезването на господин Давънхайм
Двамата с Поаро седяхме до масичката за чай и очаквахме нашия стар приятел инспектор Джап от Скотланд Ярд. Поаро току-що бе приключил с подреждането на чашите и каничките, защото хазяйката ни имаше навика по-скоро да ги тръсва на масичката, отколкото да ги поставя. Той дори духна няколко пъти на металния чайник за запарката и го лъсна с копринената си кърпичка. Чайникът за водата беше сложен на спиртника. В една малка емайлирана купичка до него имаше шоколад, който бе много повече по вкуса на Поаро от чая, който той наричаше „вашата английска отрова“.
Отдолу се чу рязко почукване и след минута в стаята нахълта Джап.
— Надявам се, че не закъснях — каза той, след като ни поздрави. — В интерес на истината се скарах с Милър, онзи, който е натоварен със случая Давънхайм.
Наострих уши. През последните три дни вестниците широко коментираха странното изчезване на Давънхайм, старши партньор в „Давънхайм и Салмън“, добре известна банка. Миналата събота той излязъл от дома си и оттогава никой не го беше виждал. С нетърпение очаквах да чуя интересни подробности от Джап.
— Мислех си, че в днешно време е почти невъзможно човек да „изчезне“ — отбелязах аз.
Читать дальше