Агата Кристи - Поаро разследва

За него няма много против, освен факта, че нищо не се знае за произхода му и говори твърде много езици за един англичанин. (Простете ми, mon ami, но като лингвисти вие сте отчайващи!) За: фактът, че беше намерен упоен, завързан и със запушена уста, от което обаче не личи дали е имал нещо общо с нападателите.

— Би могъл и сам да се върже и да си запуши устата, за да отклони подозрението.

Поаро тръсна глава:

— Френската полиция не прави подобни грешки. Освен това той е постигнал целта си. И щом министър-председателят е отвлечен и скрит, за него е безпредметно да остава. Съучастниците му, разбира се, биха могли да го завържат и да му запушат устата, но не виждам каква цел биха преследвали. Сега вече няма да им е полезен, защото, докато не се изяснят обстоятелствата около министър-председателя, той ще бъде под строго наблюдение.

— Може би се е надявал да насочи полицията по лъжливи следи?

— Тогава защо не го е направил? Казал само, че нещо притиснало носа и устата му и не помни нищо повече. Тук няма лъжлива следа. Звучи забележително правдиво.

— Добре — обадих се аз, поглеждайки към часовника. — Мисля, че трябва да тръгваме за гарата. Може би ще откриете повече следи във Франция.

— Вероятно, mon ami, но се съмнявам. Все още не ми се вярва министър-председателят да не бъде открит в това ограничено пространство, където укриването му трябва да е страшно трудно. Ако военните и полицията и на двете държави не са го открили, как бих могъл аз да направя това?

На Черинг Крос ни посрещна Додж.

— Това е детектив Барне от Скотланд Ярд и майор Норман. Те ще бъдат изцяло на ваше разположение. Желая ви успех. Работата е трудна, но все още имам надежда. Време е за тръгване. — И министърът бързо се отдалечи.

Заговорихме с майор Норман за незначителни неща. В центъра на малка група мъже на платформата познах дребен мъж, който разговаряше с висок, рус човек. Това бе старият приятел на Поаро — инспектор Джап, който се смяташе за един от най-добрите служители на Скотланд Ярд. Той се приближи и весело поздрави приятеля ми.

— Чух, че вие също сте в това разследване. Сериозна работа. Досега сигурно вече са изчезнали със стоката си. Но не вярвам да могат дълго време да го крият. Нашите хора претърсват Франция до последното ъгълче, французите също. Все си мисля, че вече е въпрос на часове.

— Ако все още е жив — отбеляза мрачно високият детектив.

Лицето на Джап посърна.

— Да… Но аз имам чувството, че е жив и здрав.

Поаро кимна.

— Да, да, жив е. Но дали ще бъде открит навреме? И аз като вас не вярвам, че може да бъде укриван дълго.

Чу се свирката и ние се струпахме в пулмановия вагон 68 68 Пътнически вагон, подходящо обзаведен за дълго пътуване. — Б.пр. . После с бавен, нерешителен тласък влакът напусна гарата.

Пътуването бе необикновено. Хората на Скотланд Ярд се събраха. Разгънати бяха карти на Северна Франция и неспокойни показалци посочваха линиите на пътищата и селищата. Всеки имаше своя теория. Поаро не прояви обичайната си бъбривост, седеше загледан пред себе си с изражение, което много ми напомняше израза на недоумяващо дете. Аз разговарях с Норман, който се оказа много забавен човек. Когато пристигнахме в Дувър, поведението на Поаро започна много да ме забавлява. Щом се качихме на кораба, дребният човек се вкопчи отчаяно в ръката ми. Духаше силен вятър.

— Mon Dieu — мърмореше той. — Това е ужасно.

— Смелост, Поаро! — извиках аз. — Ще успеете. Ще го намерите. Сигурен съм.

— А, mon ami, погрешно ме разбрахте. Измъчва ме това противно море. Mal de mer е ужасно страдание.

— О! — възкликнах, малко разочарован.

Усетихме първия тласък на машините, Поаро простена и затвори очи.

— Майор Норман има карта на Северна Франция, искате ли да я разгледате?

Поаро нетърпеливо поклати глава.

— Не! Не! Оставете ме, приятелю! Не разбирате ли, че за да мислиш, стомахът и мозъкът ти трябва да бъдат в хармония. Лавергие има чудесен метод за предотвратяване на морската болест. Бавно вдишваш и издишваш, като обръщаш глава отляво надясно и между всеки дъх броиш до шест.

Оставих го да прави гимнастическите си упражнения и се качих на палубата.

Когато бавно приближихме Булонското пристанище, Поаро се появи спретнат и усмихнат и шепнешком ми съобщи, че системата на Лавергие имала удивителен успех.

Показалецът на Джап все още следеше въображаеми пътища по картата.

— Глупости! Колата е тръгнала от Булон… тук са се отклонили. Според мен са прехвърлили министър-председателя в друга кола. Разбирате ли?