Агата Кристи - Поаро разследва

Той втренчено гледаше лорд Естър, който махна отчаяно с ръка.

— Единственото, в което мога да ви уверя, мосьо Поаро, е, че ако вчера някой ми беше казал, че О’Мърфи е предател, щях да му се изсмея в лицето.

— А днес?

— Днес не знам какво да мисля.

Поаро кимна мрачно. Той отново погледна огромния си старомоден джобен часовник.

— Господа, да разбирам ли, че ми давате картбланш — във всяко отношение, искам, да кажа? Трябва да ми се осигури възможност да отивам, където поискам и както поискам.

— Напълно. След час за Дувър тръгва специален влак с още служители от Скотланд Ярд. Ще ви придружават офицер от армията и човек от криминалния отдел, които ще са на ваше разположение за всичко. Това достатъчно ли е?

— Да. Още един въпрос, преди да тръгнете, господа. Какво ви накара да дойдете при мен? Аз съм непознат и малко известен във вашия многолюден Лондон.

— Издирихме ви по спешната препоръка и желание на много виден ваш сънародник.

— Comment 67 67 Comment (фр.) — как. — Б.пр. ? Моят стар приятел префекта?…

Лорд Естър поклати глава.

— По-високостоящ от префекта. Човек, чиято дума някога беше закон в Белгия — и отново ще бъде! В това Англия се заклева!

Поаро направи с ръка драматичен жест.

— Амин! О, но моят шеф не забравя… Господа, аз, Еркюл Поаро, ще ви служа вярно. Дано само небето ни помогне да не бъде късно. Но е тъмно… тъмно… не виждам!

— Е, Поаро — извиках нетърпеливо, щом вратата се затвори зад министрите, — какво мислите?

Приятелят ми вече бързо подреждаше едно малко куфарче. Той поклати замислено глава.

— Не зная какво да мисля. Мозъчните клетки ми изневериха.

— Защо, както казахте, ще го отвличат, след като удар по главата ще свърши чудесна работа? — размишлявах аз.

— Ще ме извините, но не казах точно това. Без съмнение тяхната цел е била именно да го отвлекат.

— Но защо?

— Защото несигурността поражда паника. Това е едната причина. Смъртта на министър-председателя би била страшна катастрофа, но би трябвало да се посрещне. А сега всичко се парализира. Ще се появи ли отново министър-председателят или не? Жив ли е или мъртъв? Никой не знае и докато не знаят, нищо определено не може да се направи. И както ви казах, несигурността води до паника, а за това се борят германците. В такъв случай, ако похитителите го държат скрит някъде, те имат преимуществото да се споразумеят с двете страни. Немското правителство по принцип не плаща лесно, но няма съмнение, че в случай като този може да бъде заставено да отпусне значителна сума. И трето, не поемат никакъв риск да се изправят пред бесилката. О, съвсем определено целта им е била да го отвлекат.

— Ако това е така, защо ще се опитват първо да го застрелят?

Поаро гневно махна с ръка.

— Е, точно това не разбирам. Това е необяснимо — глупаво! Организирали са цялата работа (и много добре при това) за отвличането, после рискуват всичко със съвсем мелодраматично нападение, достойно за екрана. Почти ми е невъзможно да повярвам в тази история за банда маскирани мъже, действащи на не повече от двайсет километра от Лондон.

— Може би са две съвсем отделни, независими едно от друго нападения, които случайно съвпадат — предположих аз.

— О, не, не е възможно чак такова съвпадение. И после кой е предателят? Трябва да има предател, в първото поне. Но кой е — Даниълс или О’Мърфи? Трябва да е бил един от двамата, иначе защо колата ще се отклони от главния път? Не можем да предположим, че министър-председателят ще насърчи собственото си покушение. О’Мърфи на своя глава ли се е отклонил от пътя, или Даниълс му е наредил?

— Сигурно е било дело на О’Мърфи.

— Да, защото ако беше на Даниълс, министър-председателят щеше да чуе заповедта и да попита за причината. Но, общо взето, в тази история има твърде много въпроси „защо“ и те си противоречат. Ако О’Мърфи е честен човек, защо ще напуска главния път? Но ако е предател, защо ще потегли отново, след като са дадени само два изстрела — от което следва, че по всяка вероятност е искал да спаси живота на министър-председателя. А и защо, ако беше честен, веднага след като напуска Черинг Крос, се отправя към място, което е известно като сборище на немски шпиони?

— Лоша работа — отбелязах аз.

— Нека огледаме случая методично. Какви „за“ и „против“ имаме за тези двамата. Да вземем първо О’Мърфи. Против: подозрително е отклоняването от главния път; ирландец от Каунти Клер изчезва по много очебиен начин. За: бързината, с която подкарва колата и спасява живота на министър-председателя; човек е на Скотланд Ярд и по поста, който заема, можем да заключим, че е детектив, на когото са се доверявали. А сега Даниълс.