Агата Кристи - Поаро разследва

— Като стана дума за жилища — започна тя, — разбрахте ли какъв късмет имахме, господин Паркър? Намерихме най-сетне апартамент в „Монтъгю Меншънс“.

— Е — каза Паркър, — не мога да отрека, че за добри пари човек винаги може да намери не един апартамент.

— Да, но не става дума за „добри пари“. Много е евтино. Осемдесет лири годишно.

— Но… но „Монтъгю Меншънс“ е веднага след Найтсбридж, нали? Висока, красива сграда. Или говорите за постройка със същото име, забутана някъде из бедните квартали?

— Не! Именно за сградата до Найтсбридж. Затова е така удивително.

— „Удивително“ е точната дума. Това е сляп случай. Но трябва да има нещо нечисто. Пари на ръка, предполагам.

— Без пари на ръка!

— Без пари на ръ… о, не мога да повярвам! — изпъшка Паркър.

— При условие, че купим мебелите — продължи госпожа Робинсън.

— А! — възкликна Паркър. — Знаех, че има нещо нечисто.

— Само за петдесет лири. А жилището е мебелирано много добре.

— Предавам се — въздъхна Паркър. — Сегашните наематели трябва да са обезумели или са филантропи.

Жената изглеждаше озадачена. Бръчица се появи между изящните й вежди.

— Странно е, нали? Дали пък… няма духове?

— Не съм чувал за апартамент, обитаван от духове — заяви категорично той.

— Да, наистина. — Тя съвсем не изглеждаше убедена. — Но се случиха някои неща около тази работа, които ми се сториха… е, сториха ми се някак странни.

— Например… — подканих я аз.

— Охо — обади се Паркър, — интересът на нашия криминален експерт се пробуди! Доверете му се, госпожо Робинсън. Хейстингс е голям специалист по разкриване на загадки.

Засмях се смутено, но не мога да отрека, че ми стана приятно от комплимента.

— О, не чак толкова странни, капитан Хейстингс. Отидохме при посредниците Стосър и Пол (при тях не бяхме търсили квартира, защото предлагат само скъпи апартаменти на Мейфеър), но си помислихме, че нищо не пречи да попитаме; всичко, което ни посочиха, беше по четиристотин и петстотин лири годишно или с голяма сума на ръка и тъкмо си тръгвахме, когато стана дума, че имат апартамент за осемдесет лири, но се съмняват дали има смисъл да отиваме, тъй като бил записан в регистрите им отдавна; пратили били толкова много хора да го видят, че почти сигурно бил нает, „грабнат“, както се изрази чиновникът, само че клиентите били така некоректни, не им съобщавали решението си и те продължавали да изпращат хора, а всеки се дразни, когато го пращат да оглежда вече наето жилище. — Тя спря да си поеме дъх и продължи: — Съгласихме се, че може би няма никакъв смисъл, но независимо от това бихме искали да получим разрешение да го разгледаме. Взехме такси и отидохме право там, защото добре е все пак човек сам да се убеди. Номер 4 беше на втория етаж и докато чакахме асансьора, капитан Хейстингс, по стълбите забързано слезе приятелката ми Елзи Фъргюсън с мъжа си. „Този път преди теб, мила моя — започна тя. — Но няма смисъл да се качвате. Нает е вече.“ Това като че реши въпроса, но Джон каза, че цената е много ниска и можем да си позволим да дадем повече и да предложим пари на ръка. Никак не е почтено, разбира се, и много се срамувам, докато ви го разказвам, но знаете какво значи да търсиш жилище.

Успокоих я, като се съгласих, че често пъти в борбата за квартира по-недостойните черти от човешката природа възтържествуват над по-възвишените и добре известният вълчи закон винаги важи.

— И така, качихме се и, представете си, апартаментът не беше нает. Прислужничката ни покани да го разгледаме, след което се видяхме с притежателката и веднага всичко бе уговорено. Незабавно нанасяне и петдесет лири за мебелите. На следващия ден подписахме споразумението, а утре се нанасяме! — Госпожа Робинсън замълча победоносно.

— А госпожа Фъргюсън? — запита Паркър. — Нека чуем извода ти, Хейстингс!

— Всичко е ясно, скъпи ми Уотсън — цитирах безгрижно. — Тя е сбъркала апартамента.

— О, капитан Хейстингс, колко сте умен! — възкликна госпожа Робинсън.

Жалко, че Поаро не можеше да чуе. Понякога имам чувството, че той твърде подценява моите способности.

Историята беше доста забавна и на следващия ден на шега предложих на Поаро да я разгадае. Изглежда му стана интересно и той много подробно ме разпита за наемите на апартаментите в различните квартали.

— Любопитно — забеляза замислено. — Извинете ме, Хейстингс, но трябва да изляза да се поразходя.

Когато след около час се върна, очите му блестяха от възбуда. Сложи бастуна на масата и преди да заговори, приглади шапката си.