Агата Кристи - Поаро разследва

— Хубаво е, mon ami, че нямаме друг случай и можем да се посветим на това разследване.

— За кое разследване говорите?

— За необикновено ниския наем на апартамента на вашата приятелка госпожа Робинсън.

— Поаро, вие се шегувате!

— Ни най-малко. Представете си, приятелю, действителният наем на апартамента е триста и петдесет лири. Току-що го научих от посредника на притежателя. И въпреки това точно този апартамент е нает за осемдесет лири! Защо?

— Сигурно нещо не е наред. Ами ако наистина е обитаван от духове, както предположи и госпожа Робинсън?

Поаро поклати неодобрително глава.

— И все пак е странно. Приятелката й твърди, че апартаментът вече е даден, а когато тя се качва, разбира, че жилището е свободно.

— Но не може да не се съгласите с мен, че другата жена трябва да е сбъркала апартамента. Това е единственият възможен извод.

— Може да сте прав, а може и да не сте, Хейстингс. Остава фактът, че много други кандидати са били изпратени да го видят и въпреки изключително ниската цена, когато Робинсънови пристигат, квартирата все още не е заета.

— Това показва, че сигурно нещо не е наред.

— А госпожа Робинсън не е забелязала нищо нередно. Много странно, нали? Дали е почтена жена, Хейстингс?

— Тя е очарователно същество!

— Evidemment 39 39 Evidemment (фр.) — очевидно — Б.пр. , щом ви е лишила от способността да отговорите на въпроса ми. Тогава опишете ми я.

— Ами… висока, косите й са руси с красив червеникав оттенък…

— Винаги сте имали слабост към червените коси — промърмори Поаро. — Но продължете.

— Сини очи и много хубав тен. Е, мисля, че това е всичко — завърших неубедително.

— А съпругът?

— О, много приятен човек — нищо особено!

— Чернокос или рус?

— Трудно ми е да определя; просто съвсем обикновен човек.

Поаро кимна.

— Да, има стотици такива обикновени мъже, а вие във всеки случай влагате повече разбиране и чувства в описанията на жени. Знаете ли нещо за тези хора? Паркър добре ли ги познава?

— Познават се съвсем отскоро, струва ми се. Но, Поаро, нима можете и за момент да помислите…

Той вдигна ръка.

— Tout doucement, mon ami 40 40 Tout doucement, mon ami (фр.) — По-полека, приятелю. — Б.пр. . Казал ли съм, че мисля нещо? Казвам само, че това е странна история. И няма нищо, което да хвърли светлина; освен може би името на дамата, а, Хейстингс?

— Името й е Стела — отвърнах сдържано, — но не разбирам…

Поаро ме прекъсна, като шумно се изсмя. Изглежда, нещо много го забавляваше.

— А „Стела“ значи „звезда“, нали? Прекрасно!

— Какво, за бога?…

— А звездите дават светлина! Voila 41 41 Voila (фр.) — ето. — Б.пр. ! Успокойте се, Хейстингс. Не си придавайте израз на оскърбено достойнство. Хайде да отидем до „Монтъгю Меншънс“ да проучим някои неща.

Придружих го с готовност. Спряхме до няколко красиви, чудесно поддържани сгради. Пред главния вход се приличаше на слънце униформен портиер, към когото Поаро се обърна:

— Извинете, бихте ли ни казали дали тук живеят госпожа и господин Робинсън?

Портиерът не беше от приказливите и очевидно бе раздразнителен и подозрителен човек. Почти без да ни погледне, изръмжа:

— Номер 4, втория етаж.

— Бихте ли ми казали откога живеят тук?

— От шест месеца.

Пристъпих напред удивен и в същото време усетих ехидната усмивка на Поаро.

— Невъзможно — извиках. — Трябва да грешите.

— Сигурен ли сте? Жената е висока, хубава, със златисточервена коса и…

— Същата — рече портиерът. — Нанесоха се през есента. Точно преди шест месеца.

Той като че загуби интерес към нас и бавно се отдалечи във фоайето на сградата. Последвах Поаро навън.

— Eh bien, Хейстингс? — рече приятелят ми иронично. — Все още ли сте сигурен, че очарователните жени винаги казват истината?

Не отговорих.

Той вече се бе насочил по Бромптън Роуд, когато го попитах какво възнамерява да прави и къде отиваме.

— При посредниците за квартири, Хейстингс. Имам голямо желание да наема апартамент в „Монтъгю Меншънс“. Ако не греша, скоро там ще станат интересни неща.

Имахме късмет в търсенето. Номер 8 на четвъртия етаж се даваше под наем мебелиран за десет гвинеи на седмица. Поаро веднага го ангажира за един месец. Когато отново бяхме на улицата, той прекъсна протестите ми:

— Сега печеля много. Защо да не задоволя един свой каприз? Между другото, Хейстингс, имате ли револвер?

— Имам някъде — отвърнах с лека възбуда. — Нима мислите…

— Че ще се нуждаете от него ли? Много е възможно. И това ви прави удоволствие, виждам. Драматичното и романтичното винаги ви привличат.