Агата Кристи - Поаро разследва

Гласът й заглъхна, задавен от хрипове.

— Светлина! — извика Поаро. Лампите светнаха като по чудо. Той продължи: — Е, това е. Чу ли, Хейстингс? И ти, Еверет? О, между другото, това е господин Еверет, доста добър представител на театралния занаят. Звъннах му днес следобед. Гримът му е прекрасен, нали? Съвсем прилича на мъртвия. А и с джобно фенерче, и подходящата фосфоресценция, направи много силно впечатление. Не бих й докосвал дясната ръка, ако бях на твое място, Хейстингс. Червената боя цапа. Когато светлините угаснаха, аз хванах ръката й и я полях с боя. Между другото, не трябва да изпускаме влака си. Инспектор Джап е отвън. Зловеща нощ! Но той си запълни времето, като почукваше по прозореца от време на време.

Докато вървяхме бързо под дъжда и вятъра, Поаро продължи:

— Виждаш ли, имаше едно малко несъответствие. Лекарят смяташе мъртвия за християнски учен, а кой би могъл да му създаде такова впечатление, освен госпожа Малтравърс. Но на нас тя ни го представи като човек, който се е лекувал сам. После, защо беше толкова стъписана от неочакваното завръщане на младия Блек? И накрая, въпреки че моралните норми изискват съпругата поне да се преструва, че страда за съпруга си, толкова подпухнали клепачи не могат да ме впечатлят! Ти не ги ли забеляза, Хейстингс? Не? Както винаги съм ти казвал, никога нищо не забелязваш!

— А, значи така било! Имало е две възможности. Дали от историята на Блек господин Травърс не се е подсетил за един хитър начин да се самоубие, или пък другият слушател, тоест съпругата, е видяла един също толкова добър начин за извършване на убийство? Склонен съм да приема втората. За да се самоубие по начина, по който предполагаме, той трябва да е натиснал спусъка с палеца на крака си или поне аз така си го представям.

— Обаче ако Малтравърс беше открит със свалена обувка от единия си крак, ние със сигурност щяхме да научим. Такъв особен детайл не може да бъде подминат.

— Не може — съгласи се Поаро. — Бях преценил, че това е случай на убийство, а не на самоубийство, но осъзнах, че нямам никакво доказателство, което да подкрепи моята теория. И затова подготвих малката комедия, която се разигра пред теб тази вечер.

— Но дори и сега не схващам напълно всичките подробности на престъплението — признах си аз.

— Добре, нека започнем отначало. Имаме една хитра и пресметлива жена. Тя научава за финансовите затруднения на съпруга си и уморена от застаряващата си половинка, за която се омъжила по сметка, го придумва да застрахова живота си за голяма сума, след което търси начини да постигне целта си. Една случайност й предоставя тази възможност — странната история, която младият военен им разказал. На следващия ден monsieur le capitaine е щял да бъде в открито море, както е предполагала. Тя и съпругът й се разхождали из имението. „Каква любопитна история ни разказаха снощи! — отбелязала тя. — Наистина ли може човек да се застреля по такъв начин? Моля те, покажи ми дали е възможно!“ И бедният глупак й показал. Той поставил дулото на пушката в устата си. Тя се навела и сложила пръста си на спусъка, като му се изсмяла в лицето. „А сега, сър — заявила безочливо, — представете си, че натисна спусъка?“ И тогава… и тогава, Хейстингс… тя го натиснала!

В случаите, които съм описал досега, било убийство или грабеж, разследванията на Поаро са започвали от най-съществения факт и по пътя на логичната дедукция са стигали до окончателното, триумфално разкритие. В историята, която имам намерение да разкажа сега, Поаро беше заинтригуван от маловажни на пръв поглед обстоятелства, бързо последвани от зловещи събития, довели в крайна сметка до развръзката на една необикновена случка.

Една вечер бях на гости у моя стар приятел Джералд Паркър. Освен домакина и мен имаше още около десетина души и разговорът се завъртя около жилищата в Лондон, както се очакваше, че ще стане рано или късно, когато Паркър е наоколо. За Паркър търсенето на къщи и апартаменти се беше превърнало в страст. От края на войната 38 38 Става дума за Първата световна война. — Б.пр. насам беше живял поне в шест различни апартамента и малки квартири. Едва успял да се настани някъде, той неочаквано откриваше нещо ново, грабваше багажа си и напускаше. При тези пренасяния почти винаги спестяваше по някоя и друга лира, защото бе практичен и съобразителен мъж; но към това го тласкаше искрено любопитство, а не желание за печелене на пари. Известно време слушахме Паркър с уважението, с което новакът слуша специалиста. После дойде и нашият ред и настана истинска врява. Накрая дадохме думата на госпожа Робинсън, наскоро омъжила се, очарователна, дребна жена, която бе със съпруга си. Не бях ги срещал дотогава, тъй като Робинсънови се познаваха съвсем отскоро с Паркър.