Агата Кристи - Поаро разследва

След близо половин час забелязахме нашият човек да се приближава към кръчмата. Поаро се отправи към него, заговори го и го заведе в стаята, която бяхме наели преди това.

— Тъкмо казвах на капитан Блек за целта на посещението ни тук — обясни ми той, сетне се обърна към госта: — Както разбирате, monsieur le capitaine 37 37 Monsieur le capitaine (фр.) — господин капитан. — Б.пр. , от една страна, искам да установя какви мисли са вълнували господин Малтравърс непосредствено преди смъртта му, а, от друга — не искам да разстройвам госпожата безпричинно, като й задавам болезнени въпроси. И така, вие сте били там точно преди инцидента и можете да ни дадете доста ценна информация.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна — отговори младият капитан. — Но се страхувам, че не съм забелязал нещо по-необичайно. Вижте, въпреки че беше стар приятел на родителите ми, аз не го познавах добре.

— Вие кога дойдохте?

— Във вторник следобед. Слязох в града рано сутринта в сряда, тъй като корабът ми отплаваше от Тилбъри в дванайсет часа на обяд. Но новините, които получих, ме накараха да променя плановете си и ако смея да кажа, вие чухте обясненията, които дадох на госпожа Малтравърс.

— Трябвало е да се върнете в Източна Африка, доколкото разбрах?

— Да, там съм от началото на войната. Невероятна страна.

— Разбирам. За какво говорихте по време на вечерята във вторник?

— О, не си спомням точно. Обичайните теми. Малтравърс ме разпитва за родителите ми, след това дискутирахме въпроса за германските репарации, а сетне ми зададе много въпроси за Източна Африка. Разказах им една-две истории. Това е всичко, което помня.

— Благодаря.

Поаро помълча известно време, след което любезно каза:

— С ваше разрешение, бих искал да проведем един малък експеримент. Вие ни разказахте всичко, което е в съзнанието ви, а сега искам да разбера какво се крие във вашето подсъзнание.

— Нещо като психоанализа ли? — попита Блек, видимо разтревожен.

— О, не — успокои го Поаро. — Вижте, нещо като игра е. Ще ви кажа една дума, вие ще ми отговорите с друга дума и така нататък. Първата, за която се сетите, каквато и да е. Ще започваме ли?

— Добре — изрече бавно Блек, но изглеждаше неспокоен.

— Хейстингс, моля те, записвай думите — обърна се към мен Поаро, след което извади старомодния си джобен часовник и го постави на масата до себе си. — Добре, да започваме. Ден.

След моментна пауза Блек отговори:

— Нощ.

Поаро продължи, а отговорите на капитана идваха все по-бързо.

— Име — рече Поаро.

— Място.

— Бърнард.

— Шоу.

— Вторник.

— Вечеря.

— Пътешествие.

— Кораб.

— Държава.

— Уганда.

— Случка.

— Лъвове.

— Пушка за врани.

— Ферма.

— Изстрел.

— Самоубийство.

— Слон.

— Бивни.

— Пари.

— Адвокати.

— Благодаря ви, капитан Блек. Може би ще можете да ми отделите няколко минути след половин час?

— Разбира се — погледна го с любопитство младият военен и почеса веждата си, докато ставаше.

— И сега, Хейстингс — усмихна се Поаро, когато вратата се затвори след него. — Всичко ти е ясно, нали?

— Не знам какво искаш да кажеш.

— Този списък от думи нищо ли не ти говори?

Прегледах го обстойно, но бях принуден да поклатя неразбиращо глава.

— Ще ти помогна. Да започнем с това, че Блек отговори в рамките на нормалното време, без паузи, така че можем да приемем, че не смята себе си за виновен за нещо, за да го крие. „Ден“, „нощ“ и „място“, „име“ са нормални асоциации. Казвам „Бърнард“, което предполага местния лекар, ако се е срещал с него. Очевидно не е. След разговора, който проведохме, той отвърна „вечеря“ на моя „вторник“, но на „пътешествие“ и „държава“, отговори с „кораб“ и „Уганда“, показвайки ни ясно, че за него е било важно пътешествието в чужбина, а не онова, което го е довело тук. „Случка“ му напомни за една от историите, които е разказвал на вечерята. Продължих с „пушка за врани“ и той отговори с абсолютно неочаквана дума, „ферма“. Когато казах „изстрел“, той ми отговори веднага със „самоубийство“. Асоциацията е ясна. Човек, когото е познавал, извършил самоубийство с пушка за врани в някаква ферма. Не забравяй, че в неговото съзнание са все още историите, които е разказал на вечерята. Мисля, че не бъркам и ако извикам капитан Блек отново, той ще ни разправи историята за самоубийството, за която говорил онзи вторник на масата.

— Сега като се замисля, наистина им разказах такава история — отговори прямо Блек. — Някакъв човек се застрелял в една ферма. Извършил го с пушка за врани, а куршумът минал през небцето и заседнал в мозъка. Лекарите не се колебали много, защото не се виждало нищо, освен малко кръв по устните. Но какво…