Елиф Шафак - Черно мляко

И аз не знам откъде Нейно Величество царицата е разбрала, че съм ходила при Госпожица Циничната Интелектуалка, но е разбрала отнякъде. Притеснявам се, че ще ми вдигне скандал, тя обаче не го прави.

— Значи ти е липсвало да четеш книги — въздиша Мама Сутляш, сякаш при самата мисъл се уморява.

После вади от палтото си пакет.

— Какво е това? — питам я.

— Купих ти подарък — отвръща тя. — Реших, че сигурно ще му се зарадваш.

След като отварям пакета, отвътре изпада книга: „Моето бебе и аз“. Както личи, Мама Сутляш вече я е чела. Някои изречения са подчертани, някои глави са отбелязани със звездичка: „Как да подготвите бебешката стая“, „Страхотни рецепти за пюрета“. Благодаря й и оставям книгата. Някой път ще я прочета.

На Мама Сутляш не й убягва, че не съм особено въодушевена.

— Добре де — съгласява се тя. — Може би се поувлякох, когато забраних книгите ти и изгорих всички химикалки и хартия в къщата.

Аз мълча.

— Ти си човек, свикнал да се изразява с писане. Затова ще ти предложа нещо. Защо не напишеш писмо на бебето си?

Усмихната, кимвам. Това е най-добрият съвет, който някога съм получавала от Нейно Величество.

Двайсет и пета седмица

Скъпо бебе (още не знам как се казваш, дано не възразяваш да те наричам така),

Това е първото писмо, което ти пиша. Навремето четох как в някои традиционни племена смятат, че бебетата сами си избират родителите. Тогава се изсмях, но сега ми се струва правдоподобно. Представям си как седиш на небето заедно с ангелите и разглеждаш подвързан с кожа огромен каталог със снимките на възможните майки. Под всяка снимка има кратко описание. Ангелите обръщат изключително търпеливо страниците. Ти разглеждаш като купувач всички кандидатки.

— Не тази — казваш. — Не, не и тази…

Пред очите ти се изнизват лекарки, инженери, домакини и предприемайки. Макар и да има много достойни кандидатки, жени, които си вършат добре работата и са постигнали много, ти ги подминаваш.

Точно тогава ангелът разлиства поредната страница и изскача моята снимка. Не е особено добра, косата ми — за кой ли път — не е сресана и гримът ми е размазан. Облечена съм с няколко ката дрехи — като лукова глава. Под снимката ми има описание: Умозрителна и разпиляна, понякога склонна към безразсъдство, още не намерила себе си, търси неуморно отговори. Обича да разказва истории. Писателка. Журналистка. Литераторка.

Не знам защо от всички майки във Вселената накрая си избрало мен. Може би си шантаво момиче. И ти се вижда скучно да имаш идеална майка. Или може би вече ме познаваш по-добре, отколкото се познавам самата аз. Може би съзираш в мен някакви възможности. Може би искаш да ми помогнеш да се преборя с недостатъците си. Можеш да ми бъдеш водачка, учителка.

Както вече казах, нямам представа защо си избрало мен, но искам да знаеш, че за мен това е чест. Дано никога не съжаляваш за решението си и не кажеш: „О, защо от всички майки във Вселената избрах точно тази?“.

Двайсет и осма седмица

Мама Сутляш настоява да съм ходела на йога за бременни. Трябвало да усвоя някои техники на дишане.

— Не се притеснявай, мога да си дишам много добре — заявявам аз.

Но тя си знае своето. Иска да родя естествено и здравословно, както според нея са раждали в миналото нашите прапрабаби. Не й напомням, че прародителките ни едва ли са се занимавали преди раждане с йога.

Двайсет и девета седмица

На курса по йога има десет жени. На девет от тях коремът им стига чак до носа. Или терминът им е близо, или от занятията се издуваш като балон, напълнен с горещ въздух. Докато ни учи как да дишаме, инструкторката може би ни помпа с топъл въздух.

В помещението не е бременна само тя — атлетична весела бразилка с дълга къдрава кестенява коса. Посреща ме с перленобяла усмивка и ме представя на групата.

— Нека кажем на Елиф и детенцето й „добре дошли“ в нашия кръг на любовта — казва инструкторката и след като затваря очи, се понася нанякъде.

— Здравейте — поздравявам всички в групата, но и те са със затворени очи.

— Нека първо прочистим чакрите си. И да подсилим личната си енергия. След това ще упражняваме техниката за дишане Пранаяма. Ще усетим как енергията се издига по Сушумна към главата ни и после се съединява със Сахасрара.

Въпреки че нямам представа какво се очаква да правим, повтарям движенията на останалите: сядам с кръстосани крака на пода, затварям очи и се опитвам да се съсредоточа върху този нов език.