Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Кринип си запушваше ушите. Той нямаше никакво намерение да отменя заповедта си.

— Длъжни сте да уважавате закона. А за жителите на Химера моята дума е закон. Поне докато ми се вее брадата. Впрочем разрешавам ви да вземете жените си на корабите, ако искате. Моля, избирайте!

Независимо от шума и виковете Дионисий оставаше спокоен и не вземаше ничия страна. Та нали все още не беше успял да измъкне съкровищата си от подземията на Кринип.

Той наблюдаваше мълчаливо суетата по площада. Когато хората му започнаха да си дерат дрехите в знак на протест, Дионисий хвана за рамото най-близкия моряк, който се оказа гребец, и го попита:

— Какъв е този знак на гърба ти?

Гребецът се обърна, погледна към рамото си и обясни:

— Това е вълшебен знак, който с нищо не може да се измие. Той ще ме защити от бъдещи рани, макар да струва само една драхма.

Около Дионисий се струпаха и други моряци и някои от тях се похвалиха със същия знак, а други поискаха и те да си го купят. Дионисий се намръщи:

— Приличате ми на тракийските стражи, които рисуват сини знаци на птици по бузите си. Колко от вас имат вече този знак?

Оказа се, че по-голяма част от воините се бяха възползвали от услугите на пътуващия прорицател, който беше набол под лопатките им знаци, предпазващи от гибел, след което ги беше оцветил със синьо свещено багрило и ги беше поръсил със свещена пепел. А понеже прорицателят беше пристигнал само преди няколко дена, раните не бяха още съвсем зараснали. Знакът имаше формата на полумесец и се нанасяше с остър нож под лявата лопатка. След като посипвал раните с пепел, прорицателят завършвал делото си със свещена плюнка, тъй че моряците вярваха твърдо във вълшебството на знаците.

— Доведете ми тук този прорицател! Искам да видя лявата му плешка! — заповяда Дионисий.

Хората му хукнаха да търсят магьосника, но той като че ли беше пропаднал вдън земя и никой не можа да го намери, макар че го търсиха цял ден. Тези, които бяха останали без знак, ругаеха другарите си, че не им бяха съобщили по-рано за тази възможност. Щастливците разказваха, че прорицателят бил млад мъж с лъскава като мед кожа, който говорел гръцки като чужденец.

Докато Дионисий разпитваше хората си, Кринип се измъкна, като се оплака от болки в стомаха. Дионисий също не изглеждаше съвсем добре и дори сякаш нямаше сили да кори за нищо фокейците. Привечер той се появи в дома ни заедно с кормчията на най-големия кораб и каза:

— Синият знак по гърбовете на мъжете означава, че сме разкрити. Кринип ще дойде тук тази нощ, защото се страхува да ме кани вече. Трябва повече да мълчите и да слушате какво има да ни каже.

Дорией веднага се намеси:

— Аз ще постигна своето си! И много се радвам, защото ми се струва, Дионисий, че ти си готов да се присъединиш към мен. Това означава, че няма да има нужда от двубой помежду ни.

Дионисий въздъхна:

— Добре, добре, спартанецо. Но внимавай: нито дума за Сегеста в присъствието на Кринип. Иначе той няма да ни позволи дори да тръгнем. С теб може да се уговорим така, че аз да командвам на море, а ти — на суша. Навярно ще ни се наложи да завземем някой от крайбрежните градове при Ерикс — трябва да има къде да оставим корабите си.

След кратко мълчание Дорией отвърна:

— Може и да си прав. Но имай предвид — щом се установим на брега, корабите няма да са ни нужни повече. Ще заповядам да бъдат изгорени, за да отрежем пътя си назад.

Дионисий се опита да скрие недоволството си и само кимна, а Микон полюбопитства:

— Защо смяташ, че синият знак е предвестник на беда?

Дионисий поиска да проверим добре дали не ни подслушват жените и едва когато се убеди, че сме сами, зашепна:

— Близо до Химера се е появил финикийски стражеви кораб. Само да тръгнем по море, и те веднага ще съобщят за нас на флотата си.

— Но Химера не воюва с финикийците — казах аз. — Напротив, Кринип е приятел на Картаген, макар да пази като зеницата на окото си независимостта на града си. И изобщо — какво общо има всичко това със знака на прорицателя?

Дионисий ме ръчна с показалец под лявата плешка, усмихна се мрачно и каза:

— Именно на това място финикийците правят първия разрез, когато ще да одират жив някого. Не докосват главата, ръцете и краката. Ето защо жертвата им не умира в течение на няколко дена и дори е в състояние да ходи. Ако те интересува, мога да ти разкажа още подробности за жестокостите им.

Дорией пребледня от ужас, а Дионисий продължи:

— Някой ни е предал и в Картаген е известно, че плячката ни не е добита само от боя при Ладе. От този миг занапред опасността ни дебне на всяка крачка. Картагенците само чакат да напуснем Химера. Възможно е те да са предупредили и съюзниците си — етруските. Макар напоследък да си мисля, че явно не е възможно да се доберем до Масилия, тиренците и без това не биха ни пуснали в собствените си води, затова не бива да се вълнуваме чак толкова…