Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Но ние бяхме тъй потресени от новината, която чухме от устата на Арсиное, че последните й думи останаха без отговор. Дионисий вдигна ръце и прошепна:

— Дано се смилят над нас боговете! Не можем да се надяваме на ничия друга помощ.

— Навярно това е пак военна хитрост на финикийците — промълвих аз. — Те нарочно са пробутали на Арсиное котка, която, както знаем, носи нещастие! Този търговец финикиец ли беше?

Арсиное продължаваше упорито да гали котката:

— Съвсем не! — отвърна тя. — Ако искаш да знаеш, той е тиренец, а освен това ти е приятел. Казва се Ларс Алсир. Тъкмо той ми продаде котката евтино, за да може да ти носи късмет и на теб!

Олекна ми, тъй като знаех, че Ларс Алсир не ми желае злото. Дионисий се разсмя внезапно и протегна огромната си лапа, за да погали котката. Арсиное му се усмихна с благодарност:

— О, Дионисий, само ти ме разбираш! — Ако не беше котката пак в скута й, струва ми се, че тя би се хвърлила в обятията му. — Турмс е наивник и не вижда по-далече от носа си! Та как би могъл търговецът да бъде финикиец, след като всички финикийци са спрели да търгуват с твоите хора. От тях не можете да си купите дори хляб или сушена смокиня. Доколкото знам, те са започнали да забраняват и на другите търговци да ви продават каквото и да е. Каква глупост наистина! Как може да се забрани на търговец да продава стоката си…

— Незабавно върви при жреците на Посейдон и ги разбуди! — обърна се Дионисий към кормчията си. — Помоли ги да ни продадат десет вола за жертвоприношение, колкото и да струват. Ако те откажат, подкупи някого да ги купи уж за себе си и му заплати щедро за услугата. Вътрешностите и костите нека останат на кладата, а печеното месо да се пренесе на корабите още тази нощ — той се обърна към Арсиное, за да поясни: — Прости ми, че се наложи да те прекъсна. Но като те гледах заедно с котката, изведнъж ми се прииска да принеса десет вола на Посейдон. Нали ме разбираш?

Арсиное присви дяволито очи и продължи:

— Дори и Ларс Алсир не би посмял да ми продаде котката, ако стане известно, че съм приятелка на Турмс. Тук никой не знае нищо за мен, макар че всички любопитстват коя съм, щом ме видят да се разхождам по улицата с малкия прислужник на Танаквил, който ми държи слънчобрана.

Хванах се за главата, тъй като й бях забранил да напуска дома, за да не привлича прекалено много внимание. Но Дионисий взе ръката й в своята и я попита:

— Кажи какво друго чу из улиците на Химера?

Не му се наложи да я пита втори път.

— Финикийските търговци искат Кринип да им върне дълга, който той направил, като взел от тях пари за надстройката на градските стени. Хората се смеят и се мъчат да отгатнат как ще свърши всичко това и дали финикийците ще разрушат стената, ако не си приберат парите — каза на един дъх Арсиное. Изведнъж се намръщи и като ми хвърли мрачен поглед, прибави: — Освен това Ларс Алсир ми каза нещо за теб, Турмс, и за внучката на Кринип. Какво общо имаш с нея?

По глупаво стечение на обстоятелствата точно в този миг в стаята нахълта верният слуга на Кринип, за да съобщи, че господарят му пристига. Почти веднага пред очите ни застана самият Кринип — задъхан и в ръце със сандалите си. Зад него стоеше Терил със златния венец на главата и с уплашен вид, а след него в стаята влезе и Кидипа, която сякаш беше доведена тук от злите сили. Поне така ми се стори тогава. При вида й Арсиное хвърли котката на пода и стана. Очите й горяха яростно.

— Откога младите козички тичат след мъжете? — попита тя. — В Химера се носят много слухове, но изобщо не можех да предположа, че бащата на тази нахалница я води тук като сводник, за да я срещне с мъж, който не се интересува от нея и който въобще не й подхожда. Ще ми заплатиш за това, Турмс! На твое място бих потънала вдън земя от срам. — Пристъпи към Кидипа, изгледа я и обяви: — Та тя няма гърди! Освен това очите й са много раздалечени. И стъпалата й са прекалено големи!

Не ми оставаше нищо друго, освен да награбя Арсиное и въпреки съпротивлението й да я отведа в покоите ни, далече от всички присъстващи. Котката се втурна пред нас и скочи на ложето ни, преди да успея да бутна на него Арсиное. Хвърлих я тъй рязко, че дъхът й секна за миг, но затова пък, стори ми се, че прочетох в очите й почит.

— Ах, Турмс, как можеш да се държиш толкова грубо с мен! Нима наистина си влюбен в това разглезено момиче? Навярно заради нея беше дошъл в Ерикс. Защо ти трябваше да ме взимаш със себе си тогава? Може би, за да си поиграеш с мен?