Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Кидипа… — обърках се аз. — Искам да кажа, Арсиное! Пази си душевните и телесните сили за по-големи изпитания. Възможно е още тази нощ да вдигнем котва, а утре вече да станем храна на рибите. Приготви се за път и моли богинята да ти помогне!

Но Арсиное не ме слушаше. Тя ме хвана за дрехата, дръпна ме с всичка сила и извика:

— Не се опитвай да се отклониш от темата, Турмс! По-добре признай, че си беше уредил среща с Кидипа. Сега ще отида и ще я убия! Как посмя? Явно си мислел, че ще съм заспала по това време и ще можеш да се отдадеш свободно на любовни наслади.

Понеже съвестта ми не беше съвсем чиста, побързах да отговоря:

— Скъпа Арсиное, грешиш! Аз бях не по-малко учуден от теб, когато видях, че Кринип е довел внучката си, и дори не разбирам защо този глупав старец я е домъкнал със себе си на таен съвет… Ако искаш, можеш да задържиш котката. Нямам нищо против нея, стига да не я пускаш да спи при нас. Освен това, чудя се защо Ларс Алсир е клюкарствал с теб днес! Мислех го за по-мъдър мъж.

Арсиное се успокои и каза:

— Между другото, Алсир ме помоли да ти предам нещо, но в суматохата забравих какво беше. За щастие се махаме оттук! Скоро около теб няма да има нахални девици, които да желаят да те прелъстят.

— Арсиное — възразих отчаян аз, — повярвай, тя наистина не ме интересува и не бих се докоснал до нея дори с щипци. От момента, в който те срещнах, дори за миг не съм помислял за Кидипа и когато я видях днес, сам се учудих на себе си, че някога бях впечатлен от нея. А тя наистина има големи стъпала, добре че ми каза, не бях го забелязал по-рано. Освен това очите й наистина са доста раздалечени.

Арсиное ме хвана за косата и изсъска:

— Ако не спреш да говориш за Кидипа, аз ще ти извадя очите! Значи ти успя набързо да я разгледаш и си преценил всичките й прелести! — Но изведнъж тя се отпусна на ложето и започна да търси нещо из пазвата си. — Спомних си, че Ларс Алсир ме помоли да ти предам това — и тя извади малка черна статуетка на морско конче, голяма колкото палеца ми. — А за да е сигурен, че ще изпълня поръката му, той и на мен ми подари морско конче, само че златно. Не мога да разбера защо му е да ти праща такава евтина дрънкулка, макар кончето да е мило на вид, не намираш ли?

— И какво друго ти поръча да ми предадеш? — изгубил търпение, попитах аз.

— Не бъди нетърпелив — каза Арсиное и смръщи чело. — Само ме объркваш. А, да, той каза, че всичко ще се развие добре за теб, макар да си се свързал със земята, и прибави, че това всъщност не го учудва, след като е видял мен. Но все пак имаш нужда от съвет, така каза той. А съветът му гласи следното (той го повтори няколко пъти): два картагенски бойни кораба са скрити в крайбрежните гори на запад от Химера, а пред градските стени, пред храма на Якх, е издигната клада. Тя е пред самия олтар, за да не буди учудване у никого. Огънят ще бъде запален, когато тръгнете на път. Каза, че и други бойни кораби са на път към Химера, тъй че за фокейците било най-добре да се махнат колкото се може по-скоро оттук.

Тя въздъхна и се протегна на ложето, заела съблазнителна поза и галейки разсеяно котката. Но всичко, което разказа, беше извънредно важно, тъй че се въздържах да легна до нея, въпреки че много ми се искаше.

— Трябва да се върна при другите, Арсиное — казах аз. — Съветът е започнал, а Дионисий има нужда от мен.

— Няма ли да ме дариш с прощална целувчица? — попита тя със слаб глас. — Нима толкова бързаш да видиш оная нахалница?

Затворих очи и се наведох да я целуна, а тя обви ръце около шията ми и не ме пусна, докато не осъзнах колко трудно ми е да се разделя с нея. После ме отблъсна сърдито:

— Турмс, нима дори сега мислиш все за същото? Само това ли искаш от мен? Бих могла да ти бъда съветница, моята женска мъдрост би ти била от полза.

И тя ме побутна към вратата, а след това отново се излегна и взе пак да гали котката. Явно беше доволна от себе си.

Алчният Кринип с радост би задържал за себе си богатствата ни и ако имаше смелост, би заповядал на хората си да убият Дионисий. Но понеже беше голям хитрец, той се отнасяше с уважение към него и чувстваше, че военачалникът е нащрек. Освен това се беше обвързал пред Дионисий с клетва над свещените амулети. Този старец с болен стомах беше господствал дълго и щастливо в Химера благодарение на същите амулети, та беше започнал да вярва в тях. И когато бе почувствал, че смъртта не е далече, той бе решил да не дразни подземните духове и да не нарушава клетвата си.