Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Микон, който беше започнал да пие от сутринта, произнесе с тържествен глас:

— Не съм от страхливите, но ми е опротивял трудният живот в морето. С твое позволение, Дионисий, бих останал в Химера, за да лекувам тукашните хора.

Дионисий се разсмя на висок глас, потупа Микон по рамото и обясни снизходително:

— Ако останеш тук, Микон, то рано или късно Кринип ще те предаде на финикийците, които ще ти одерат кожата и ще я увесят пред портите на Картаген за назидание на пиратите. Нашите лица — моето, твоето, на Дорией и на Турмс, както и на по-изявените от моряците ми, са известни на онези коварни същества, финикийците, можеш да бъдеш сигурен. Те отдавна замислят как да ни хванат, дори и ако успеем да се доберем до Масилия.

— Но нали се отказахме да плаваме натам! — извика Дорией.

— Вярно е — успокои го Дионисий, — но те мислят, че тръгваме по този път, понеже такива са слуховете. Ето защо тези хитреци белязаха хората ми и по този начин биха ги разпознали дори и след много години. Да речем, някой от моите хора, бивш морски разбойник, отдавна се е отказал от пиратския живот и вече е беззъб старец. Но ето че по някаква случайност същият се намира на търговски кораб, който финикийски стражеви кораб спира за проверка. Заповядват на всички мъже да свалят горната дреха, виждат знака на гърба на моя бивш моряк и само след няколко часа кожата му се развява на палубата на кораба, а самият той се гърчи полуодран на кърмата, докато не издъхне, но това ще стане чак след един-два дена, а дотогава финикийците ще го поливат от време на време със солена морска вода.

От тези думи ни призля. Дионисий изгледа мрачните ни лица и каза поучително:

— Човек, който бърка в гнездо на диви пчели, лаком за мед, трябва да знае какво го чака. Бяхте съвсем наясно с какво се захващате, когато се присъединихте към мен.

Думите му не бяха съвсем правдиви, но нямах желание да споря. Така или иначе, по нищо не се отличавахме от Дионисий и хората му — поне в очите на финикийците… В този миг в стаята влезе кормчията, когото Дионисий бе изпратил навън на пост, и съобщи, че стопанката на дома се прибира заедно с приятелката си. Дионисий погледна смутено, затрепери и извика:

— Не, не искам да се срещам пак с онази жена!

Но Арсиное нахълта така стремително в стаята, че едва не скъса завесата на вратата. В ръцете й видях някаква лъскава космата топка, която тя насочи към мен:

— Турмс, виж какво купих!

Погледнах и осъзнах, че тя държеше малко животно с жълти очи в ръцете си, от онези, дращещи чудовища, които египтяните смятат за свещени животни. В другите страни по света обаче такива животни са истинска рядкост. Веднъж видях едно подобно в Милет, в дома на знатна гражданка, която се славеше с лекомисленото си поведение. Не е изключено, твърдяха някои, че Милет бе загинал именно заради нравите на такива като нея.

— О, котка! — извиках аз. — Бързо отнеси това опасно животно навън! Нима не знаеш колко остри са ноктите му?

Бях огорчен и затова, защото котките бяха извънредно скъпи животни, а аз така и не разбирах откъде взима Арсиное пари за покупки. Но тя се разсмя радостно и възкликна:

— О, Турмс, не бъди дребнав! По-добре я вземи и я погали! Погали я, не бой се! Виж колко е лъскава козината й. Вземи я, порадвай й се!

И тя пусна в скута ми котката, която изфуча и впи нокти в гърдите ми, после скочи на рамото ми и го разкървави, след което се покатери на главата ми и скочи оттам на рамото на домашния бог на Танаквил.

— Ах, Турмс, цял живот съм си мечтала да имам такъв прелестен звяр! — бъбреше през всичкото това време Арсиное. — Повярвай ми, тя е съвсем питомна. Ти просто я изплаши с виковете си. Представи си само как ще бди над съня ми, свита на ложето ни! Очите й са подобни на малки светилници и мъждукат успокоително в тъмнината. Не, ти в никакъв случай не би поискал да ме лишиш от такова удоволствие!

Под съчувствените погледи на Дионисий, Дорией и Микон аз усетих, че се изчервявам от срам и яд.

— Изобщо не съм викал и не се боя от тези животни, а ги смятам за безполезни. Но и без това скоро ще отплаваме и няма как да вземем с нас котката.

— Защо не й кажеш и накъде точно се каним да отплаваме — каза саркастично Дионисий. — Не съм мислил, Турмс, че ти ще се окажеш най-бъбривия сред нас.

— И без това всички из града говорят, че ще отплавате скоро! — отвърна Арсиное. — Съветът в Картаген иска да накара някак Кринип да ви затвори в тъмница или да ви изгони от града. Всичко това ми каза търговецът, от когото купих котката. Той я държеше в клетка, пред която бяха запалени благовония. Каза ми, че ми я дава евтино, за да ми донесе късмет при плаването. — Арсиное ме погледна и като изтълкува неправилно израза ми, допълни: — Е, разбира се, и защото съм красива жена. Не е моя вината, че някои мъже искат да правят подаръци или да отстъпват стоките си по-евтино на красивите жени. Всеки умен съпруг не би имал нищо против това, тъй като няма да му се налага да харчи много, ако жена му получава подаръци.