Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Забелязах, че погледът на Дионисий притъмня. Когато Арсиное протегна длан и докосна с пръсти златната му обица, той се отдръпна като ужилен.

— Кълна се в Посейдон! — почти прошепна той. — Всичко това е лъжа! Повтарям — най-долна лъжа! Замълчи, не ти вярвам, жено!

Дионисий скочи и избяга от залата. На входа на къщата се спъна в щитовете ни и падна. Притичахме му се на помощ, но той стана бързо и се измъкна от ръцете ни с ругатни. След това се завтече към външната порта и я хлопна яростно зад гърба си.

Когато се върнахме в залата, мълчахме и не знаехме какво да си кажем. Арсиное, щом го забеляза, се усмихна и ми хвърли сладострастен поглед:

— Скъпи Турмс, ела при мен. Нямаш причини да се гневиш. Необходимо е да споделя някои неща с теб.

Когато излизах от залата с Арсиное под ръка, видях как Дорией удари Микон по лицето. Лечителят загуби равновесие и се сгромоли на пода с учуден израз.

Щом останахме насаме, аз се вгледах внимателно в Арсиное, като че ли я виждах за първи път. Не можах да измисля нищо друго, затова казах:

— Не те ли е срам да се разхождаш полугола пред непознати мъже?

— Но ти сам искаш да се обличам скромно и евтино — възрази Арсиное. — Ти сам ми се оплака, че си изхарчил много пари покрай мен и че си направил толкова много дългове, та не можеш да се изплатиш за цяла година. И ето, аз се мъча да поправя малко нещата.

Още преди да отворя уста, тя сложи ръка на рамото ми и ме помоли:

— Турмс, не казвай нищо! Помисли и за мен. Знай, че търпението ми се изчерпва.

— Твоето търпение! — не се въздържах аз. — Но защо?

— Защото търпението и на най-влюбената жена си има граници. Откакто сме дошли тук, в Химера, аз разбрах, че ние с теб изобщо не си подхождаме. На теб не ти харесват някои неща в нрава ми. Ах, Турмс, как можахме да направим такава грешка?

Тя рухна на ложето в отчаяние и като закри лицето си изведнъж се разрида. Всяка нейна въздишка се забиваше като стрела в сърцето ми и аз вече не знаех какво да мисля и още по-малко — какво да правя. Започнах да вярвам, че съм виновен за нещастието й, но щом си спомних за сконфузения Дорией и за смутения Микон, както и за държанието й пред Дионисий, усетих, че кръвта нахлува в главата ми. Вдигнах ръка, за да я ударя. В същия миг обаче очите ми се плъзнаха по съблазнително безпомощното й тяло и ръката ми се отпусна, а огънят на Афродита лумна в собствената ми плът.

Опомних се чак когато Арсиное беше в обятията ми и на мен ми се струваше, че летим, притиснати един до друг, високо над облаците.

Тя ме докосна нежно по челото и попита с укор в гласа:

— Ох, Турмс, защо се отнасяш тъй лошо към мен? Знаеш, че те обичам безумно!

Очите й ми подсказаха, че не ме лъже.

— Арсиное! — възкликнах аз, не вярвайки на ушите си. — Защо говориш така? Как могат устните ти да произнесат тези думи, точно когато разбрах, че ми изневеряваш с най-добрите ми приятели?

— Това не е истина — възрази тя и отвърна поглед.

— Ако ме обичаше истински… — започнах аз, но изпитах жалост към самия себе си и думите ме задавиха.

Арсиное разбра, доби сериозен вид и заговори със съвсем друг тон:

— Да, Турмс, аз наистина съм непостоянна. Но аз съм жена, на която не бива да се доверяваш току-така, както и аз самата си нямам доверие. Но в едно нещо не бива да се съмняваш: в моята обич към теб. Обичам само теб и никой друг, разбираш ли! И така ще бъде винаги, запомни! Заради теб се отказах от хубавия си живот!

Тя говореше толкова прочувствено, че й повярвах. Обидата ми се стопи и вместо нея ме завладя тъга.

— От думите на Микон разбрах, че…

Тя закри устните ми с длан и помоли:

— Повече нито дума! Признавам, че съм виновна, но всичко стана някак си не по моя воля. Ти искаше да се престоря на Аура.

— Но Микон каза… — опитах се да дообясня.

— И не те е излъгал — каза тя. — В тези неща всичко зависи от жената. След като се съгласих заради теб да приема чужд образ, не можех да се държа като проста жена. Разбира се, той забеляза разликата, но не се усъмни ни най-малко. — Помълча малко и реши да ме подразни: — Впрочем Микон се оказа доста добър…

— Млъкни! — извиках аз. — Остава само да започнеш да ми го хвалиш! Но, Арсиное, отговори ми, какво общо имаш с Дорией?

— Говорих с него, след като Танаквил ми разкри намеренията му — призна жрицата. — Мъж като него сигурно би могъл да съблазни всяка жена. Но според мен той не ме разбра правилно и аз отново станах жертва на красотата си.